През това десетилетие Александър Капричев продължава линията на развитие на своите живописни, абстрактни композиции, акварели, рисунки и графики.

В цикълa “Музика”   авторът демонстрира трайни и задълбочени интереси в областта на музиката, философията и естетиката. Паралелно с приятелството с музиканти има шанса да е част от турнето на Студио “Концертанте” в Италия, 1995 г. с диригент Васил Казанджиев и солист Минчо Минчев, което дава заряд за създаването на редица творби от втората половина на 1990-те години с препратки към емблематични музикални произведения.

През този период се появява и серия графики, интересни и фино гравирани, лирични офорти, както и цветни графики,  ‘заредени със силни образни внушения.   Забележителни са някои от големите офорти/акватинти, изградени като сложни съчетания от рисунъчни и фигуративни елементи, с доминантата на линията, отделни фрагменти, въздействат със значителния си замисъл, с цялата си композиционна огранизацията и, както винаги, с впечатляващата сериозност на пластическото послание. “Ехото” на различни културни епохи, пластове и образи се преплитат с личните, индивидуалните усещания и тълкувания на автора.”

Останали са също и много скици, рисунки, композиционни решения, които макар да имат ескизен характер, притежават качествата  на напълно самостойни, зрели творби.