През този период до 2006 година Александър работи  в Англия, в Индипендънт Студиос, в Лестър и Бирмингам. Наречен условно английски период, или “можем да кажем “късен” период, той е и период на истинска творческа зрялост и пълноценно разгръщане на значителния му потенциал на художник..”.

“Акварелите създадени от септември 1999 г до 2005г се отличават с лиричност, изпълнени с меко разливане на живописната материя. Тук-там се появяват спонтанни линии, удари на четката, пластически акценти. Енергиите, силите на привличане-отблъскване, на които той дава свободен израз, като типологична аналогия, съдържат в себе си нещо от живописния свят на Василий Кандински. На отделни места художникът сякаш оставя да “говори” самата неравност, грапавина на хартията, на листа върху който е положен акварелът.” (проф.д-изк. Чавдар Попов)

“В своите акварели, Александър създава абстрактни  интерпретации на магически пространства и един отличим набор от символи, като успява да долови деликатната изразност само с няколко пестеливи линии. Той изследва вътрешните си мисли и тежнения чрез цветовете и формите, като изгражда отличаващи се с безвремие и уникална елегантност композиции.” Елена Фоски, арт критик, МААК.

“…една от най-характерните особености на художническия натюрел на Александър Капричев се състои в постигнатия баланс между духовното съдържание на образа и изчистените пластични форми, посредством които това съдържание придобива видим изказ.  

…. При него всеки щрих, всяка линия или цветно петно, в зависимост от конкретния проблем, решаван в дадената творба, е едновременно структурен елемент на езика, на художествената форма, но заедно с това е свързан и с едно значително по-широко духовно поле.”

“Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът, фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситена полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози на “сгъстяване’ и на ‘разреждане’ на живописната субстанция…“

Много важен е характерът на пластическия знак, който е натоварен със значителен смисъл. Самият автор го определя като “символен знак за неделимост на дух и материя”.