Критика от Елена Фосчи
2018
10-та годишнина

Изложбата „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008)

​

Изложбата „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) ознаменува плодотворното художествено творчество на художник, който изгражда уникален стил на европейската сцена за съвременно изкуство. Творил между България и Великобритания, Александър Капричев създава еклектичен и многообразен живописен език, обхващащ пламенна изразност в маслените и акрилните платна, както и сложни акварели и рисунки. Изчерпателна антология на абстрактните композиции на Капричев, създадени в апогея на английския му период, сега се представя в галерия „Финес“ в София, където творбите, създадени в Лестър и Бирмингам, никога досега не са били съзерцавани.

На 19 септември проф. Чавдар Попов – един от водещите експерти в художественото творчество на Капричев и автор на задълбочена монография – открива тази ретроспекция, свидетелстваща за техническото майсторство на покойния български художник и, по-важното, за неговата непоколебима творческа устременост. Капричев оставя дълбока следа в концептуалната структура, лежаща в основата на художествени движения като абстрактния експресионизъм и лиричната абстракция. Неговият творчески процес оспорва и разширява нормите на съвременната художествена практика чрез пътуване в безгранично самооткриване и изследване.

От съзерцателните тонални експерименти до каскадите от силни контрасти, подчертано търсещите творби на Капричев са значими със своята спонтанност и с преобладаващата загадъчност на иконографиите. Балансираните съпоставки на тонове хармонично вибрират и отекват, излъчвайки вътрешна светлина, която предава най-съкровените духовни търсения на художника.

Галерия „Финес“ умело подчертава способността на Капричев да формира възвишени мизансцени: отдалечените му хоризонти и забулени мотиви напомнят внушителните съзвездия в концертите на Василий Кандински върху платно. С особен акцент върху хроматичните кореспонденции, всяка изложбена зала показва само малка част от постигнатото майсторство на Капричев в разнообразни медии, канализирани чрез интелект, непрестанно стремящ се да експериментира и да надхвърля собствените си граници.

Наситените сини, плътните жълти и живите коралови тоналности подчертават напластените текстури в неговите поетични и авангардни композиции. Макар агломерацията от слоеве да изглежда инстинктивна и спонтанна, композициите на Капричев са резултат от прецизна художествена организация, приканваща зрителя да се възхищава на интригуващата природа на тяхното блестящо естетическо въздействие и визуални качества.

Най-удивително за мен е яростно красивото масло върху платно The Ladder („Стълбата“) (2002–2003). Тук изричната геометрична строгост е прекъсната от динамични текстури и пулсиращи сили, които разкриват емоционалната интроспекция на неговия страстен дух. Тази полярност отразява непрестанно развиващото се творческо вдъхновение на Капричев, което кулминира в енергичен живописен експресионизъм.

По същия начин акварелите носят богата културна наситеност чрез плаващи форми, които изплуват сред деликатни потоци от меки нюанси. Тяхната елегантност се характеризира с медитативна аура, пропита с дълбоки емоции и напомняща течните структури и лирични жестове на Хелън Франкенталер. Докато се взира в акварелите, зрителят може да ги свърже с творбите на Марк-Антоан Гюлар и Филип Густън, изобразяващи пространства с топли нюанси и трепкащи миражи.

В последната зала Untitled („Без название“) (2004–2005) постига перфектен баланс между математическата структура и непостоянната красота на неочакваните резултати. Непредсказуемите водовъртежи от наситени зелени, небесносини и прасковени тонове превръщат калибрираните геометрични структури в чиста визуална поезия. Въвличайки ни в паралелно измерение, изградено от множество контрастиращи емоции, ритмичните мазки на Капричев съчетават рационални мисли и ирационални чувства, предизвиквайки мистична среща на противоречиви „души“. Художникът разчита на романтичната склонност на вътрешното око да си представи красивата невъзможност за единството на противоположностите.

Независимо дали става дума за предполагаеми силуети, геометрични търсения или изцяло абстрактни форми, и независимо от използваните изразни средства, композициите на Капричев винаги са символични проекции – копнежи за неземно измерение на свободата и възвисяването на духа.

Тази ретроспективна изложба предлага блестящ анализ на художественото творчество на Александър Капричев и допълва неговите британски „бисери“ с отпечатъци и графики, създадени през 90-те години, изложени в коридора, свързващ основните зали. Проницателната селекция от произведения разкрива творчески път, отдаден на изкуството и на непрестанното изненадване на публиката.

За пореден път изкуството на Александър Капричев предлага уникално преживяване – спектакъл на революционен гений.

„Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008)
Галерия „Финес“, София
19–26 септември 2018 г.

​

Елена Фоски
арт критик
24 септември 2018 г.