Критика от Пламена Димитрова-Рачева
2012
Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството
За изложбата в Галерия 8,
Варна са избрани от колекцията на Александър Капричев графики създадени в периода 1996-1997 г. , някои от които за първи път се показват пред публика и три живописни платна емблематични за абстрактния стил на художника. По този начин, може да се направи една съпоставка, да се разбере колко дълбоко професионално художникът е разбирал и владеел изразните средства на графиката и на живописта. За Александър Капричев, чийто живописен стил се движи между лиричната абстракция и абстрактния експресионизъм, структурно са важни ония геометрични елементи, които „осмислят” символиката на цветовете, било в ритмично музикални хармонии, било в парадоксалното усещане за реалност, отвъд нея. Графиките изпълнени в техниката на цветния офорт, акватинта и цветна литография (техники предпочитани за българските художници от 80-те години, към чиято генерация принадлежеше художника) показват друга насока на мислене, съобразена със спецификата на графичната медия. Те носят белезите на сложно изградено пространство събиращо различни измерения, в които реалността има илюзорен образ. Времето е стопирано в античността, средновековието и съвремението. Образите са изтръгнати от конкретно място, връзките им с реалността са прекъснати и в изобразителното пространство на графичният лист те изграждат една паралелна действителност. И наистина, как по-ясно може асоциативно да се визуализират „Спомен” с образ на „Море”, „Луна”, „Портрет”, птица, муза, богиня, мълчание без да се пренебрегнат реалистичната изразителност на линията в пространството, движението. По контурите на фигурите линиите преливат сякаш една в друга, поемат трептенията на невидими движения, резонират с щрихи и преминават през траспарентни цветни зони. Художикът е написал с ръката си „ Личността е преходна, остава талантът” и ние, в нашето земно време имаме възможност да преживяваме сетивно знаците на неговия талант и живот в изкуството, като едно единение на музи.
Пламена Димитрова-Рачева,
изкуствовед
9 април 2012 г