Изложбата на Александър Капричев, “Вариации”, живопис u акварел, е
продължение на срещата с творчеството на автора през последните години.
Според проф. Чавдар Попов, “художникът заема твърде специфично място в
художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран малко настрани от
магистралните тенденции през последните четири десетилетия на ХХ в. Заедно с това в
неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които
съставляват някои от най-важните – при това авангардни – черти от физиономията на
пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящето
столетие.
Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно-
монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики
и рисунки, а така също и на монументални творби, стенописи, стъклопис и гоблени,
които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или
към абстрактния експресионизъм. Александър Капричев, обаче, черпейки от
традициите на националното и световно изкуство, изгражда свой индивидуален,
отличим стил. 
Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности
на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията,
петното, плоскостта, формата, цветът и фактурата – в многобройни, често неочаквани
комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситено полифонична
оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози
на “сгъстяване” и на разреждане” на живописната субстанция.”

*

“Вариации” можем да отнесем към различните артистични търсения на автора,
както и към музикалните вариации, неизменно присъстващи в творчеството му и
достигащи кулминация чрез абстрактното му мислене и визуалното изразяване.
За първи път зрителят има възможност да възприеме посветените на отделни
музикални произведения творби чрез QR код. Един опит за диалог между образ и звук.

*

 
Изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева коментира акварелните творби на
Александър Капричев, „показвани в най-престижните изложби на Кралското британско
дружество на акварелистите в Лондон. Те всички са ценни, защото в тях Сашо
Капричев съхранява основните черти на тази толкова тънка като умение техника, в
която чувството за колорит и майсторската ръка са винаги необходими, за да се
постигне цялостен поетичен образ на естетическото внушение.
Пространството в акварелите на Александър Капричев е структурирано в
съзвучие с чисто духовни параметри. Художникът, ловец на преживяванията си, улавя
художествените си визии в хармонията между цвят, линия и пространствена ажурна
геометрия на формите. В сериите акварели той изразява сложни емоционални
медитативни състояния. На места се забелязват езотерични препратки, които показват
характерните за културата на автора задълбочени познания върху семиотиката на
формите и цветовата символика на модернизма от последното десетилетие. 
Акварелите на Александър Капричев от друга страна, оставени без названия от
художника, са изпълнени с лекотата на свободната импровизация, напомняща за джаз,

за поезия, за балет – области в изкуството, на които художникът бе добър познавач и
почитател.
Различните формати на показаните в експозиция работи, внасят допълнително
разнообразие и различен ритъм на възприятие. Пред някои се спираме, за да ги
съзерцаваме дълго, други ни въздействат мигновено, но всички те визуализират
пулсациите на интимното, общочовешки валидно преживяване на артиста.
Изобразителното поле на абстракциите му е наситено с очарованието на ръкотворност
и осмисленост. Там, около буквените инициали на подписа му ‚АКапри‘ изплува
цветната аура на светлини, сенки и отражения, и така абстрактният свят става
себеназован и личен, негов, авторски. По-динамичните композиции закодират
експресията и вътрешния ритъм на емоцията в рисунка и цвят. Линиите на четката се
движат по вибриращата мокра повърхност на акварелните разливи върху меката
хартия, и ни оставят да ги допълваме със собственото си въображение. Така, в света на
всяка от неговите картини, докато ги съзерцаваме, сме заедно, ние зрителите и
художникът, сред абстракцията, която ни въздейства с неспокойна мисъл,
модернистична чувственост и овладяно вдъхновение.“

*

По думите на самия художник: „алюзия или впечатление от преживяно време или
времето в развитие”.