Критика от Чавдар Попов 
за 
Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014

ЕНЕРГИЙНИ ПРОСТРАНСТВА - галерия "АКАДЕМИЯ" на Националната Художествена Академия,

София, 12- 28 ноември 2014 г.

 

Александър Капричев заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран малко настрани от магистралните тенденции през последните четири десетилетия на 20 в. Заедно с това в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните – при това авангардни – черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящето столетие. Изложбата в галерия „Академия” на НХА представя творби, създадени в Англия в периода от 1999 до 2006 г. Можем да кажем, че този късен период на Александър Капричев е и период на истинска творческа зрялост и на пълноценно разгръщане на значителния му потенциал като художник. Големите формати разкриват едновременно усвояването и диалога с традициите и насоките на определени тенденции в модерната и съвременната живопис. Важни са проявените енергии, импулсите на взаимопроникване и взаимоотблъскване на цветовите петна и зони. Живописната субстанция материализира сякаш пред очите ни сили, които изразяват в нагледна пластическа форма определени чувства и емоционални състояния, трудно дефинируеми душевни трепети и скрити вътрешни конфликти. Голяма част от тези картини представляват поясни, фризообразни композиции с активно преплитане на вертикалите и хоризонталите. Свръхзадачата на Капричев очевидно е достигането на пределно експресивни цветови структури. Ръката на художника се успоредява с естествеността на природното формотворчество. В големите картони виждаме също доминантното наличие на ивици, боята е оставена да тече свободно надолу. По този начин в самия процес на изграждане на живописно-пластичния образ са интегрирани гравитационните сили, някои принципи и закономерности на спонтанното формообразуване. Забележителни са и малките маслени картини– рисувани на ивици, съчетани с образни елементи, които по своя импровизационен и виртуозен начин на полагане на мазката напомнят далекоизточните калиграфски изписани йероглифи. Акварелите са лирични, изпълнени с меко разливане на живописната материя. Тук-там се появяват спонтанни линии, удари на четката, пластически акценти. На отделни места художникът сякаш остявя да „говори” самата неравност, грапавина на хартията, на листа, върху който е положен акварелът. Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът, фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситена полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози на сгъстяване и на разреждане на живописната субстанция.

 

проф.д.изк. Чавдар Попов