Критика от Пламена Димитрова-Рачева
за
Ретроспективна изложба юли–август 2010
Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството
**КРИТИКА ОТ ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА-РАЧЕВА
Художникът Александър Капричев (1945-2008) остави голямо по обем и
значимост творчество, включващо живописни платна, акварели, графики, рисунки и
проекти за монументални творби, стенописи, гоблени, както и текстове с размисли и
прозрения за живота и изкуството. Неговите творби, намиращи се в България и в
Англия, са доказателство за неоспоримия му талант. Той обаче е сред малцината
варненски художници, чието изкуство е все още непроучено и непознато в хронология. Тепърва предстои да бъдат формулирани особеностите на стила му и да се разбере значението на неговото творчество. Неоспорими негови достойнства са задълбоченият интерес към пространството, както и разработването на изобразителния и психологическия смисъл на основните живописни изразни средства за форма и цвят, в духа на модернизма.
Сашо Капричев, както го наричахме, приятелите и колегите му, бе пряк участник в новаторските за изкуството на 80-те години на ХХ век естетически и концептуални процеси, които се развиваха в ателиетата на варненските творци от бившата фабрика „Вулкан”. През този период, варненският кошер от ателиета се бе превърнал в истинска легенда, като място, обител на свободния творчески дух на художниците.
Структурната цялост на живописните произведения на Александър Капричев е изградена върху „алюзията или впечатлението от преживяно време или времето, което е в развитие” (както се изразява самият художник в един от своите есеистични текстове), но има кодови опорни точки в реалността. Те са тези, които отключват въображението му и го правят невероятно чувствителен и различен към конкретната художествена задача. Художникът работи с лекота във всички жанрове на кавалетната и декоративно-монументалната живопис. В композициите си, било абстрактно-геометрични или абстрактни с фигурални елементи, принадлежащи към асоциативно-метафоричното или абстрактно-поетичното направление, той е в състояние да постигне в пластичния си подход, както геометричната твърдост на „живописните повърхности, осъразмерени с квадрати или правоъгълници, пресечени с множество наклонени и диагонални прави” (пак по Ал. Капричев), така и
колоритната мекота на живописта, граничеща с ефирност в „която присъствието на
светлината е запомнящо се” (отново според израз на художника). Посредством сложната игра с цвета и формата, в пространството на картините му се редуват материално плътните, тежки обеми на форми, очертани със силен контур, с прозирните петна, положени фино, легнали като цветни сенки в белотата на платното или листа. Това прави творчеството му, в различните му периоди, богато на рефлексии към теченията на постмодернизма. В 80-те години тези рефлексии са главно към кубизма и към абстрактния експресионизъм, в 90-те години - към чистата абстракция, към конструктивизма, супрематизма и поетическата реалност.
Последните десет години от творчеството на Александър Капричев са посветени изцяло на абстракцията, в която той открива пространството за своите преживявания. Това е изобразителното поле на емоциите, в което рефлектират творческата му енергия и интелект. В произведенията си той често вплита монограма на своето име и го превръща в символ, като го комбинира с цифри, с определен нумерологичен смисъл. Изобразителното пространство е структурирано с ясна геометрия на линиите и формите и е в сакрална симбиоза с цвета, носител на светлината.
Цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма.
Те разкриват своето послание и ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално,
да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на
знаците, формите и цветовете. И тогава, посредством вглъбения поглед в картините, можем да се докоснем до дълбоката им поетика, да провидим, зад абстракцията, богатство от мисли. Тази индивидуална стратегия на символа в решаването на пластическите проблеми в творчеството на Александър Капричев допринася диалогът с неговото изкуство да продължи във времето.
В настоящата ретроспективна изложба на Александър Капричев, организирана
в Художествената галерия на гр. Варна, по повод на 65-тата годишнина от рождението му, са представени общо 126 творби – живопис, рисунки, акварели, проекти за стенописи, гоблени. Три от картините са от фонда на Градската художествена галерия във Варна, а останалите са предоставени от семейството на художника. По този начин изложбата дава рядката възможност да бъдат видени едновременно и голям брой неизвестни досега негови произведения. Експозицията е организирана като хронологичен екскурс в цялостното творчество на художника, като започва с неговите първи творби след завършването на Художествената академия в София и стига до зрелия му период и последвалото му заминаване в Англия (1997-2006). Изложените творби се отличават с качествата на колорита и с оригиналността си. Колекцията е комплектована от произведения, които са останали в ателието му във „Вулкан” до неговото разрушаване – печално събитие, на което заедно с колегите си от останалите ателиета, в една или друга степен стана жертва и Александър Капричев. Така изложбата се явява в известен смисъл и органична част от изкуството, създавано десетилетия наред в този уникален Арт център, останал за съжаление само в спомените и историята ни. Непосредствено преди заминаването на Александър Капричев в чужбина, в Художествената галерия на гр. Варна, през 1996 год., бе организирана негова самостоятелна изложба. Независимо че тя бе добре приета, в известен смисъл авторът не беше интерпретиран с неговата специфика и не получи онова признание, на което тогава и малко по-късно се радваха други художници от неговото поколение.
Александър Капричев имаше своя позиция, извоювана с умението да мисли, да чувства и да работи като свободен творец. От друга страна, той бе сред малцината съвременни наши творци, които намериха артистичните средства, с които да съизмерят своето изкуство с големите европейски постижения. Значителна част от неговото обемно творчество е в чужбина, предимно в лични сбирки. Това, което е останало в България и може да се види в изложбата, е изключително като богатство на пластическата проблематика на един живописен възглед. В него няма наподобителство и разказ, а едно чисто емоционално въздействие, близо до това на музиката и поезията, изкуства, резониращи в пространството на картините, в духовно измерение с визиите. И това придава на живописта му неповторимо лично вълнение, което носи със себе си истините за принципите и смисъла в един творчески изживян живот, изпълнен с повратности и с високи стремежи.
Познавам Сашо Капричев от дълги години, гледам последната му снимка, с пурата и с леко ироничната усмивка, и чувам неговите неизречените думи, които ни настигат във времето, от ръкописите му:
“Повечето неща, които записа
Представляват
Погледът „навън”.
А духът в какво ще се огледа?!
Последва някаква усмивка
И подаването на ръка.
Запомних изражението на
Очите.
За ръката по пръстите
Съдех.”
Написах с почит към твореца
Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед в НХГ