Критика от Свилен Стефанов
за 
Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014

Изложба, Енергийни пространства, живопис и акварел в галерия "Академия", София
15 - 27 ноември 2014 г.

Вероятно много неща могат да бъдат казани за изразните средства и образния език в творчеството на живописеца
Александър Капричев. За комбинаториката, създадена от взаимодействието на линиите и мазките в неговите
платна. За сложният му и експресивен колорит. Много неща в тази посока са вече написани от неговите
интерпретатори. Но по някакви причини, това творчество остава сравнително недооценено и този факт би могъл
да постави въпроси, значително по-широки от проблематиката на линията и цветното петно в полето на
абстрактната картина.
Проблемът идва от цялостното разбиране за абстракцията в развитието на новото и съвременното българско
изкуство. Защото в нито един от периодите на развитие на художествения език през ХХ в. у нас не се наблюдава
цялостно присъствие на нефигурални тенденции. Нещо повече, традиционно след средата на миналото столетие,
българското изкуство развива своя път в руслото на идеологически подчертано фигурално изкуство. Но идеята
за абстракцията никога не се е радвала на особена популярност не само поради присъствието на
соцреалистическата доктрина, но и поради цялостна липса на осъзнаване на смисъла от подобно поведение в
затворения доскоро свят на изкуството. Така е и през периода между 60-те и края на 80-те години, когато
обновлението се извършва върху основата на един подчертано фигурален пластицизъм. С малки изключения
така е и след това.
Когато в страната започват политическите промени, една от примамливите точки на възможна опозиционност се
оказва доскоро неудобната зона на абстрактното изкуство. И въпреки това възможността за създаване на
нефигурална картина е ограничена, защото тя сякаш е изконно лишена от „здравия разум“ на практицизма на
социалното си функциониране. В страна, в която всички завършили специализирано образование се смятат за
професионалисти, защото притежават определени изобразителни умения се явява някак странно избирането
на безобектно визуално мислене.
Характерна черта за локалното разбиране на абстракцията, е че тя не е мислена като акт на спонтанно действие
или откриване на възможности да въздейства като “ключ” към съзнанието и подсъзнанието на зрителите. У нас
„абстрактното“ по правило се осмисля като продължаване и “извеждане” на определени пластични принципи и
проблеми на линията, петното, колорита - имащи значение единствено като комбинация от формални. Така дълго
време дори боязливото мислене за абстракцията в българското изкуство, се родее повече с някаква нефигурална
декорация, отколкото с измеренията на идеализма и духовността, с които традиционно е натоварвано този тип
изкуство още в неговите класически образци от началото на ХХ век.
Творчеството на Александър Капричев са различава от по-горните констатации и тъкмо поради това днес се
намира в активна фаза на показване и критическа интерпретация. Първото, което прави впечатление, е че този
автор притежава сериозни познания за историческия път на развитие на абстрактното изкуство. Тук може да се
говори за „учена“ живопис, за една „знаеща“ абстракция. В съвремието сякаш тук е вододелът между доброто и
посредственото изкуство. Няма как в един претоварен от информация, исторически позовавания и препратки свят
да играеш ролята на отстранен от света, простоват и поради това „искрен“ творец. При Капричев отношението
към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение
на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното,
е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика
на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък
индивидуализъм. Защото това е скрития смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и
логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване.
 

Проф. д. изк. Свилен Стефанов