Search Results

Изложба на Александър Капричев 12.03 – 14.04.2026 Откриване: 12 март (четвъртък), 18.00 ч. Галерия Сан Стефано, София, ул. „Сан Стефано“ 22, ет. 2 Изложбата представя маслени картини и акварели от Александър Капричев (1945–2008) – художник, работил в областта на кавалетната и декоративно-монументалната живопис. Роден във Варна, завършил Художествената академия в София, той развива разпознаваем стил между лиричната абстракция и абстрактния експресионизъм. От 1999 до 2006 живее и твори във Великобритания, в ателиетата на „Индипендънт студиос“, в Лестър и в Бирмингам. Живописният му език е наситен с вътрешно напрежение, богати тонални съпоставки и динамика между хармония и конфликт. Както отбелязва проф. Чавдар Попов: „От значение е напрежението между силите на привличане и на оттласкване, между фигуративно и нефигуративно. Авторът обича широките имагинерни безбрежни пластически пространства“ Експозицията е едновременно жест към паметта на автора и принос към разбирането за българското изкуство от втората половина на ХХ век. 1/23 Изложбата на Александър Капричев, “Вариации”, живопис u акварел, е продължение на срещата с творчеството на автора през последните години. Според проф. Чавдар Попов, “художникът заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран малко настрани от магистралните тенденции през последните четири десетилетия на ХХ в. Заедно с това в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните – при това авангардни – черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящето столетие. Александър Капричев твори в областта на кавалетната и на декоративно- монументалната живопис. Автор е на голям брой живописни платна, акварели, графики и рисунки, а така също и на монументални творби, стенописи, стъклопис и гоблени, които в стилово отношение могат да бъдат отнесени към лиричната абстракция или към абстрактния експресионизъм. Александър Капричев, обаче, черпейки от традициите на националното и световно изкуство, изгражда свой индивидуален, отличим стил. Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът и фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситено полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози на “сгъстяване” и на разреждане” на живописната субстанция.” * “Вариации” можем да отнесем към различните артистични търсения на автора, както и към музикалните вариации, неизменно присъстващи в творчеството му и достигащи кулминация чрез абстрактното му мислене и визуалното изразяване. За първи път зрителят има възможност да възприеме посветените на отделни музикални произведения творби чрез QR код. Един опит за диалог между образ и звук. * Изкуствоведката Пламена Димитрова-Рачева коментира акварелните творби на Александър Капричев, „показвани в най-престижните изложби на Кралското британско дружество на акварелистите в Лондон. Те всички са ценни, защото в тях Сашо Капричев съхранява основните черти на тази толкова тънка като умение техника, в която чувството за колорит и майсторската ръка са винаги необходими, за да се постигне цялостен поетичен образ на естетическото внушение. Пространството в акварелите на Александър Капричев е структурирано в съзвучие с чисто духовни параметри. Художникът, ловец на преживяванията си, улавя художествените си визии в хармонията между цвят, линия и пространствена ажурна геометрия на формите. В сериите акварели той изразява сложни емоционални медитативни състояния. На места се забелязват езотерични препратки, които показват характерните за културата на автора задълбочени познания върху семиотиката на формите и цветовата символика на модернизма от последното десетилетие. Акварелите на Александър Капричев от друга страна, оставени без названия от художника, са изпълнени с лекотата на свободната импровизация, напомняща за джаз, за поезия, за балет – области в изкуството, на които художникът бе добър познавач и почитател. Различните формати на показаните в експозиция работи, внасят допълнително разнообразие и различен ритъм на възприятие. Пред някои се спираме, за да ги съзерцаваме дълго, други ни въздействат мигновено, но всички те визуализират пулсациите на интимното, общочовешки валидно преживяване на артиста. Изобразителното поле на абстракциите му е наситено с очарованието на ръкотворност и осмисленост. Там, около буквените инициали на подписа му ‚АКапри‘ изплува цветната аура на светлини, сенки и отражения, и така абстрактният свят става себеназован и личен, негов, авторски. По-динамичните композиции закодират експресията и вътрешния ритъм на емоцията в рисунка и цвят. Линиите на четката се движат по вибриращата мокра повърхност на акварелните разливи върху меката хартия, и ни оставят да ги допълваме със собственото си въображение. Така, в света на всяка от неговите картини, докато ги съзерцаваме, сме заедно, ние зрителите и художникът, сред абстракцията, която ни въздейства с неспокойна мисъл, модернистична чувственост и овладяно вдъхновение.“ * По думите на самия художник: „алюзия или впечатление от преживяно време или времето в развитие”.

АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ Възвишено майсторство Portfolio АЛЕКСАНДЪР КАПРИЧЕВ Начало Произведения на изкуството Публикации Биография Изложби Критики Search Results More Search АРТИСТИЧНИ ПЕРИОДИ 1/2 АРТИСТИЧНИ ПЕРИОДИ МОНУМЕНТАЛНИ РАБОТИ Up

БИОГРАФИЯ Александър Капричев е роден във Варна през 1945 г. Завършва Втора гимназия във Варна, а след това Художествената академия в София, където получава специалност „Стенопис“ при проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършване на Академията започва работа като художник на свободна практика в едно от ателиетата на бившата фабрика „Вулкан“, превърната в център за художествени ателиета. През 1976 – 1978 г. е избран за председател на Варненското дружество на младите художници, а през 1980 г. става член на Съюза на българските художници. Между 1999 и 2006 г. живее и работи във Великобритания, присъединявайки се към Независимите студия в Лестър и Бирмингам. След това, през 2006 г., се завръща в родния си град Варна с планове за нова творческа работа и намерението да направи ретроспективна изложба, която за съжаление не успява да осъществи поради внезапната си смърт през 2008 г. Творчеството на Александър Капричев обхваща изобразително изкуство и декоративно-монументални произведения. Той е оставил значителен брой картини, акварели, рисунки, офорти и проекти за монументално изкуство, стенописи, витражи и гоблени. Стилът му, ако трябва да го дефинираме, може да се свърже с лирическата абстракция и абстрактния експресионизъм. Александър Капричев обаче, черпейки от българските и световните художествени традиции, които е изучил задълбочено, е създал свой собствен индивидуален и разпознаваем стил. Колекции Някои от неговите произведения на изкуството са притежание на: Националната художествена галерия, София; Министерство на културата на България; Градска галерия Варна и много други частни колекционери. Изложби Приживе, неговите произведения на изкуството са били показвани в: Групови изложби на варненски художници в Сарагоса, Испания през 1993 г.; Самостоятелна изложба във Варненска градска галерия „Борис Георгиев“ през 1996 г.; Биенале на графиката, Варна, 1997 и 1999; Панаир на изкуствата „Импресия“, гр. Пловдив, 1997 и 1999 г.; Mall Galleries, Кралски институт на акварелните художници, Лондон, 2000; Годишни изложби на независими студия във Великобритания през 2002, 2003, 2004 и 2005 г. През последните години творчеството на Александър Капричев беше представено в няколко изложби: ретроспективна изложба на картини, акварели и рисунки, създадени в годините преди 1999 г., беше курирана от Ванко Урумов във Варненската градска художествена галерия и беше показана между 1 юли и 3 август 2010 г. По-късно, между 1 и 15 септември 2010 г., селекция от негови произведения от същия период беше изложена в Художествена галерия „Средец“ на Министерството на културата, София, с куратори Георги Трифонов и Пламена Димитрова-Рачева. Акварелите на Капричев, създадени в Англия, бяха показани за първи път в Галерия 8 от 1 до 30 април 2011 г. През април 2013 г. Галерия 8 изложи част от графиките, офортите и литографиите на художника, някои от които бяха показани на публиката за първи път. Между 26 ноември и 6 декември 2013 г. изложбата „Цветни съзерцания“ в Софийската художествена галерия на Българския културен институт в Лондон представи картини и акварели, създадени в Англия между 1999 и 2006 г. Куратор беше проф. д-р Чавдар Попов. В изложбата „Вдъхновяващи пространства“ както картини, така и акварели бяха изложени в галерия „Академия“ в София през ноември 2014 г. Куратори: проф. д-р Чавдар Попов и проф. д-р Свилен Стефанов. На Лондонското биенале на изкуствата през 2015 г., с участието на 140 художници от 40 страни, работата на Александър Капричев беше отличена със специално отличие за високи постижения в живописта. Една от неговите картини беше изложена в музейната експозиция на Лондонското биенале на изкуствата през 2017 г. Изложбата „Вдъхновяващи пространства“ беше показана отново във Варненската градска художествена галерия от 30 юли до 30 август 2015 г., тогава посветена на 70 години от рождението на художника. Творби на Александър бяха селектирани и показани и на X Флорентинското биенале през 2015 г. През август 2016 г. Галерия 8 на Варна представи изложбата „Линия и цвят“, картини и рисунки. На Лондонското биенале на изкуствата през 2017 г. една от неговите картини беше изложена в музейната колекция. През септември 2017 г. „Есенни докосвания“ в галерия {a} cube, София, представи абстрактни акварели, създадени в Англия между 1999 и 2006 г. През януари 2018 г. 12-звездната галерия на Европейската комисия в Лондон беше домакин на Художествената колекция на българското Министерство на външните работи, включително емблематична картина на Александър Капричев. Между 26 май и 12 юни 2018 г., ROOM ART SPACE във Венеция, част от ITSLIQUID, избра една от неговите картини за своята изложба по време на Архитектурното биенале. По-късно, през септември 2018 г., галерия „Финес“ в София откри новия си сезон с експозиция от негови произведения, включваща картини, акварели, офорти и литографии. През октомври 2018 г., Градската художествена галерия във Варна беше домакин на изложбата „Есенни докосвания“ с акварели от английския период на художника. През юли 2019 г., като част от съпътстващите изложби на II-рото триенале „Духът на акварела“ на IWS, 18 акварела бяха показани на варненските любители на изкуството в галерия „Тереза Зиковска“. Експозицията на триеналето, включваща абстрактен акварел от Александър, беше показана в осем български града, включително столицата София. Градската художествена галерия Варна отново отдаде почит на художника с изложба през юли-август 2020 г., която за първи път представи неговите монументални проекти и гоблени, както и емблематичните му картини от последния, така наречен английски период на художника. През април 2022 г. Галерия 8 Варна изложи избрани произведения на изкуството от 90-те години на миналия век. Арт център Плевен представи част от колекцията на Александър Капричев за първи път между 27 юли и 13 август, като по този начин запозна любителите на изкуството в града с творчеството на художника. Up

ПУБЛИКАЦИИ Up

ИЗЛОЖБИ Up

Критикa Up

Критика от Карън Лапон 2017 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството SYMBOLIC WHIRLS OF MEDITATIVE HUES Символични вихри от медитативни нюанси Творчеството на Александър Капричев удовлетворява и най-изтънченияценител на изкуството: забележителни композиции, грациозно обобщениилюзорни сценарии и поетично извайване като емоционален иемблематичен оптически танц на нюанси.Всяка мазка улавя светлината и кулминира в една многостранна и богатапалитра, напомняща за нео-експресиониста Лудвиг Карстен. Такаплатната на Капричев докосват породените интимни усещания,придавайки на гледащия един прочувствен и дълбок поглед към най-съкровените кътчета на душата.Допълващите се аналогични цветни полета обхващат живописнитеформи като придават почти мистично звучене на издължените фигури,излъчващи сюблимно изящество и поетична изтънченост.Палитрата от ярки и плътни цветове подчертава жестовите,вибриращите и защрихованите мазки, които стимулират сетивата инапълно ни завладяват с хармонията и красотата на Капричевите емоционални послания. Наистина творбите владеят една неконвенционална вселена на изгубени, забравени души от древниромани. Ангелски фигури се появяват и бродят по повърхността на платното съсзапомняща се грация и лиризъм. Контрастни възприятия сякаш напирату зрителя: ведрост, носталгия, радост, стремителност, предчувствие итоплина. Капричев преднамерено ни кани да се потопим в ритъма навселенските емоции, които интерпретира с такава лекота и усет, катоформира един нов свят с яснота и интелектуална пълноценност.Алберто Джакомети казва: "Целта на изкуството не е да възпроизвеждареалността, а да създава реалност със същата сила". Капричев едостоен наследник на Големите майстори, с трайно творчество забъдещите поколения. Карен Лапон Международна конфедерация на арт критиците Up

Критика от Тимоти Уорингтън 2017 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството A LYRICAL FLOW OF COSMIC ENERGY ЛИРИЧЕН ПОТОК ОТ КОСМИЧНА ЕНЕРГИЯ Творчество на Александър Капричев е забележително в своята цялост и показва развитие на изразните средства, на стила и поетичния усет на художника. Омаян, зрителят остава впечатлен от разностранните резултати, постигнати във вихъра от мазки и багри, както и от интуитивната спонтанност на този български маестро. Понякога премислено, понякога неудържимо, бурно и страстно, Александър управлява платната си чрез деликатни хроматични хармонии, като редува ту пламенна, ту съзидателна настървеност. Наброските на четката като че ли никога не се успокояват, а поддържат постоянно противоборство между загадъчни извивки и геометричната пластичност. Артистичните влияния върху Капричев, паралелни и подсилени от вродената му страст към музиката, отнасят творбите му към фините акварели на Жан Миоте, един от основателите и пионерите на Лирическия абстракционизъм, модернистично течение, появило се след войната. И двамата художници отразяват в творбите си и дават живот на лиричния поток на джаза, на динамичното изкуство на танца, чрез добре намерените линии и жестове. Формите при Капричев излъчват енергия и вибрират върху платното, това магическо поле, където креативността му сътворява непредполагаема красота, изобразява тайнствени сценарии и инспирации във формата на Art Informel. В стилистично отношение, не може да се каже, че Александър се е идентифицирал с определена школа или течение. Артистичната му кариерата може по-скоро да се определи като едно непрестанно търсене и непрекъснати опити да надскочи себе си и да експериментира с нови изразни средства. Жестикуларните попадения на Капричев имат определено сходство с мъглявите форми на Миро, пространствени форми и абстрактни обекти, плаващи по загадъчен заден план, обогатени с възможности и вибрации. Всъщност, в изобразяваното от Капричев пространство присъстват отличими предмети и перспективи, мъдро амалгамирани в царството на хипнотичните илюзии и фиктивните елементи. Този художник държи своята необятна фантазия в царството на "обикновеното" като оставя на зрителя усещането, че изобразените обекти винаги са съществували редом в материалния живот и в художественото пространство на изкуството му. Капричев умело балансира импровизацията с премислената прецизност на палитрата, елегантна, ефирна и многостранна, оттам багрите са често дръзки и силно експресивни в една неизчерпаема въртележка от различия. Следователно, творбите на Капричев са огледало на подсъзнанието на художника, едно кътче от криптата, където спонтанността и чувствителността на наброските на четката се обединяват в добре обмислената композиционна структура. Така зрителят е увлечен в съзерцателните картини подсилени от перспективата, дълбочината, нагледа и изящното техническо майсторство. Капричев директно ни предава емоционални импулси с всяка една творба, със завоалираната цел не само да ни развълнува, а и да повлияе на атмосферата около нас. Гениалността на Капричев е в свободата на експресивността, проявена чрез върховните Тимоти Уорингтън Международна конфедерация на арт критиците Up

Изкуството на Александър Капричев Периодът между 1970 и 1989 г. Творчески посоки и търсения Периодът обхващащ 1970-те години до 1986/89 г. отразява наученото в Академията и стремеж за оттласкване от ‘академичното’. Създадени са първите абстрактни композиции, нещо относително необичайно за българското изкуство от онова време. Проектирани и изпълнени са предимно декоративно-монументални произведения, паралелно с кавалетни творби: 4 стенописа, 5 гоблена в гр.Варна, 1 стенопис и 1 витраж в гр.Шумен. Като монументалист Александър Капричев, разгръща най-ценните си качества на творец, заявява свободното си и новаторско мислене в овладяването на пластическото пространство. Гоблените отразяват абстрактното мислене и композиране, отличими и непрекъснато обогатявани през целия му творчески път. Между 1976 и 1988 г. Александър посещава Лондон и Париж и има възможност да се докосне до изкуството на едни от най-известните модерни художници, както и да види оригинални творби на класическото изкуство. Влиянието е видимо. “От класиците се учи на занаят, на законите на композицията и пространственото изграждане. От модернистите на творческа свобода, на умението да изгради своята собствена индивидуалност с удачно и адекватно намерени пластически и индивидуални средства”. Up

Изкуството на Александър Капричев Периодът между 1990 и 1998 г. Творчески посоки и търсения През това десетилетие Александър Капричев продължава линията на развитие на своите живописни, абстрактни композиции, акварели, рисунки и графики. В цикълa “Музика” авторът демонстрира трайни и задълбочени интереси в областта на музиката, философията и естетиката. Паралелно с приятелството с музиканти има шанса да е част от турнето на Студио “Концертанте” в Италия, 1995 г. с диригент Васил Казанджиев и солист Минчо Минчев, което дава заряд за създаването на редица творби от втората половина на 1990-те години с препратки към емблематични музикални произведения. През този период се появява и серия графики, интересни и фино гравирани, лирични офорти, както и цветни графики, ‘заредени със силни образни внушения. Забележителни са някои от големите офорти/акватинти, изградени като сложни съчетания от рисунъчни и фигуративни елементи, с доминантата на линията, отделни фрагменти, въздействат със значителния си замисъл, с цялата си композиционна огранизацията и, както винаги, с впечатляващата сериозност на пластическото послание. “Ехото” на различни културни епохи, пластове и образи се преплитат с личните, индивидуалните усещания и тълкувания на автора.” Останали са също и много скици, рисунки, композиционни решения, които макар да имат ескизен характер, притежават качествата на напълно самостойни, зрели творби. Графични работи Up

Изкуството на Александър Капричев Периодът между 1999 и 2008 г. Творчески посоки и търсения През този период до 2006 година Александър работи в Англия, в Индипендънт Студиос, в Лестър и Бирмингам. Наречен условно английски период, или “можем да кажем “късен” период, той е и период на истинска творческа зрялост и пълноценно разгръщане на значителния му потенциал на художник..”. “Акварелите създадени от септември 1999 г до 2005г се отличават с лиричност, изпълнени с меко разливане на живописната материя. Тук-там се появяват спонтанни линии, удари на четката, пластически акценти. Енергиите, силите на привличане-отблъскване, на които той дава свободен израз, като типологична аналогия, съдържат в себе си нещо от живописния свят на Василий Кандински. На отделни места художникът сякаш оставя да “говори” самата неравност, грапавина на хартията, на листа върху който е положен акварелът.” (проф.д-изк. Чавдар Попов) “В своите акварели, Александър създава абстрактни интерпретации на магически пространства и един отличим набор от символи, като успява да долови деликатната изразност само с няколко пестеливи линии. Той изследва вътрешните си мисли и тежнения чрез цветовете и формите, като изгражда отличаващи се с безвремие и уникална елегантност композиции.” Елена Фоски, арт критик, МААК. “…една от най-характерните особености на художническия натюрел на Александър Капричев се състои в постигнатия баланс между духовното съдържание на образа и изчистените пластични форми, посредством които това съдържание придобива видим изказ. …. При него всеки щрих, всяка линия или цветно петно, в зависимост от конкретния проблем, решаван в дадената творба, е едновременно структурен елемент на езика, на художествената форма, но заедно с това е свързан и с едно значително по-широко духовно поле.” “Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът, фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситена полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози на “сгъстяване’ и на ‘разреждане’ на живописната субстанция…“ Много важен е характерът на пластическия знак, който е натоварен със значителен смисъл. Самият автор го определя като “символен знак за неделимост на дух и материя”. Up

Критика от Свилен Стефанов за Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба, Енергийни пространства, живопис и акварел в галерия "Академия", София 15 - 27 ноември 2014 г. Вероятно много неща могат да бъдат казани за изразните средства и образния език в творчеството на живописеца Александър Капричев. За комбинаториката, създадена от взаимодействието на линиите и мазките в неговите платна. За сложният му и експресивен колорит. Много неща в тази посока са вече написани от неговите интерпретатори. Но по някакви причини, това творчество остава сравнително недооценено и този факт би могъл да постави въпроси, значително по-широки от проблематиката на линията и цветното петно в полето на абстрактната картина. Проблемът идва от цялостното разбиране за абстракцията в развитието на новото и съвременното българско изкуство. Защото в нито един от периодите на развитие на художествения език през ХХ в. у нас не се наблюдава цялостно присъствие на нефигурални тенденции. Нещо повече, традиционно след средата на миналото столетие, българското изкуство развива своя път в руслото на идеологически подчертано фигурално изкуство. Но идеята за абстракцията никога не се е радвала на особена популярност не само поради присъствието на соцреалистическата доктрина, но и поради цялостна липса на осъзнаване на смисъла от подобно поведение в затворения доскоро свят на изкуството. Така е и през периода между 60-те и края на 80-те години, когато обновлението се извършва върху основата на един подчертано фигурален пластицизъм. С малки изключения Когато в страната започват политическите промени, една от примамливите точки на възможна опозиционност се оказва доскоро неудобната зона на абстрактното изкуство. И въпреки това възможността за създаване на нефигурална картина е ограничена, защото тя сякаш е изконно лишена от „здравия разум“ на практицизма на социалното си функциониране. В страна, в която всички завършили специализирано образование се смятат за професионалисти, защото притежават определени изобразителни умения се явява някак странно избирането на безобектно визуално мислене. Характерна черта за локалното разбиране на абстракцията, е че тя не е мислена като акт на спонтанно действие или откриване на възможности да въздейства като “ключ” към съзнанието и подсъзнанието на зрителите. У нас „абстрактното“ по правило се осмисля като продължаване и “извеждане” на определени пластични принципи и проблеми на линията, петното, колорита - имащи значение единствено като комбинация от формални. Така дълго време дори боязливото мислене за абстракцията в българското изкуство, се родее повече с някаква нефигурална декорация, отколкото с измеренията на идеализма и духовността, с които традиционно е натоварвано този тип изкуство още в неговите класически образци от началото на ХХ век. Творчеството на Александър Капричев са различава от по-горните констатации и тъкмо поради това днес се намира в активна фаза на показване и критическа интерпретация. Първото, което прави впечатление, е че този автор притежава сериозни познания за историческия път на развитие на абстрактното изкуство. Тук може да се говори за „учена“ живопис, за една „знаеща“ абстракция. В съвремието сякаш тук е вододелът между доброто и посредственото изкуство. Няма как в един претоварен от информация, исторически позовавания и препратки свят да играеш ролята на отстранен от света, простоват и поради това „искрен“ творец. При Капричев отношението към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното, е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък индивидуализъм. Защото това е скрития смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване. Проф. д. изк. Свилен Стефанов Up