Критика от Тимоти Уорингтън
2017

ЛИРИЧЕН ПОТОК ОТ КОСМИЧНА ЕНЕРГИЯ

Творчество на Александър Капричев е забележително в своята цялост и показва развитие
на изразните средства, на стила и поетичния усет на художника. Омаян, зрителят остава
впечатлен от разностранните резултати, постигнати във вихъра от мазки и багри, както и от
интуитивната спонтанност на този български маестро. Понякога премислено, понякога
неудържимо, бурно и страстно, Александър управлява платната си чрез деликатни
хроматични хармонии, като редува ту пламенна, ту съзидателна настървеност. Наброските
на четката като че ли никога не се успокояват, а поддържат постоянно противоборство
между загадъчни извивки и геометричната пластичност.
Артистичните влияния върху Капричев, паралелни и подсилени от вродената му страст към
музиката, отнасят творбите му към фините акварели на Жан Миоте, един от основателите
и пионерите на Лирическия абстракционизъм, модернистично течение, появило се след
войната. И двамата художници отразяват в творбите си и дават живот на лиричния поток на
джаза, на динамичното изкуство на танца, чрез добре намерените линии и жестове.
Формите при Капричев излъчват енергия и вибрират върху платното, това магическо поле,
където креативността му сътворява непредполагаема красота, изобразява тайнствени
сценарии и инспирации във формата на Art Informel.
В стилистично отношение, не може да се каже, че Александър се е идентифицирал с
определена школа или течение. Артистичната му кариерата може по-скоро да се определи
като едно непрестанно търсене и непрекъснати опити да надскочи себе си и да
експериментира с нови изразни средства. Жестикуларните попадения на Капричев имат
определено сходство с мъглявите форми на Миро, пространствени форми и абстрактни
обекти, плаващи по загадъчен заден план, обогатени с възможности и вибрации.
Всъщност, в изобразяваното от Капричев пространство присъстват отличими предмети и
перспективи, мъдро амалгамирани в царството на хипнотичните илюзии и фиктивните
елементи. Този художник държи своята необятна фантазия в царството на "обикновеното"
като оставя на зрителя усещането, че изобразените обекти винаги са съществували редом
в материалния живот и в художественото пространство на изкуството му.
Капричев умело балансира импровизацията с премислената прецизност на палитрата,
елегантна, ефирна и многостранна, оттам багрите са често дръзки и силно експресивни в
една неизчерпаема въртележка от различия.
Следователно, творбите на Капричев са огледало на подсъзнанието на художника, едно
кътче от криптата, където спонтанността и чувствителността на наброските на четката се
обединяват в добре обмислената композиционна структура. Така зрителят е увлечен в
съзерцателните картини подсилени от перспективата, дълбочината, нагледа и изящното
техническо майсторство.
Капричев директно ни предава емоционални импулси с всяка една творба, със
завоалираната цел не само да ни развълнува, а и да повлияе на атмосферата около нас.
Гениалността на Капричев е в свободата на експресивността, проявена чрез върховните

​

Тимоти Уорингтън

Международна конфедерация на арт критиците