Критика от Елена Фосчи
2017

ЖИВОПИСНИ ИЗЛИВИ НА МЕЛОДИЧНИ СОНАТИ

​

При възхищението от ексцентричния диапазон на художествените творения на Александър — от сензационни акварели до драматични маслени платна — човек е поразен от финеса и красноречивия почерк на художника, чиято личност прозира през великолепни и многостранни картини. От началото на 80-те години, когато Александър започва кариерата си като артист, той оставя забележим отпечатък в изкуството, влизайки в дуел и преплитайки се с Великите майстори на миналото чрез своето виждане и изящно изпълнение.

Александър предава спектър от противоречиви и съзерцателни емоции в разнообразните си произведения на изкуството. Зрителят може да се възхити на дълбока деликатност, подсилена и обогатена от изобилие от значения, които всъщност предлагат сложна множественост, доловима в текстурата на художествения почерк на Александър. Въпреки абстракцията на живописните описания, зрителят винаги е способен да разпознае различни гледни точки и отчетливи, но взаимосвързани интерпретативни равнища.

Анализирайки интригуващия преден план, акцентиран от танцуващи геометрии и загадъчни извити форми, сетивата ни биват пленени от оркестър от сетивни стимули, докато всеки мек нюанс се преобразява в концерт от нежни сонати.

„Хармонията на цвета и формата трябва да се основава единствено на принципа на правилния контакт с човешката душа“, пише Василий Кандински, пионер на нефигуративното изкуство.
Александър Капричев напълно отразява тази идея в своите въздействащи акварели чрез елегантен ансамбъл от форми, които вибрират в безвременна аура.

Всъщност, както в „Импровизациите“ и „Композициите“ на Кандински, концепциите на Капричев поразяват зрителя, изправен пред емоционална синестезия, провокирана от дъги от бледи тонове, музикални конотации и симетрични структури: поема от форми и атмосфери, които сякаш възникват от далечни светове.

Артистичността на Капричев успява да създаде подобен спиращ дъха ефект у зрителя чрез цялостна и възхитителна комуникация на духа, замислена не само от руските майстори, но и от абстрактните експресионисти.

Сред своите акварелни творби Капричев представя абстрактни интерпретации на магични обкръжения и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изражения само с няколко линии. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с безвременна и уникална елегантност.

Освен това оригиналните картини на Александър се отличават с енергично фрагментирани мазки, които свидетелстват за чувствителност към изобразяването на светлината чрез използването на контрастиращи топли и студени нюанси.

Потапящите полета от цветове в много от неговите картини често ни напомнят за движението на абстрактния експресионизъм, по-специално за Барнет Нюман, тъй като умелият почерк на Капричев вдъхновява сходен ефект на цялостност и хармония. Решителни блокове от съотносими цветове, които притежават собствена жизнена сила, улавят зрителя в лабиринт от контрастни емоции.

Всеки нюанс съдържа „дъх на живот“, чрез който зрителят преживява отново гъсто структурираните композиции, изобразявани от Марк Тоби, както и емоционалната атмосфера на абстрактните шедьоври на Вилем де Кунинг.

Изкуството на Капричев няма граници в експериментите, стиловете и духовете, варирайки от символични маслени бои и жизнени акрили до медитативни акварели и динамични рисунки. Невероятното наследство на този надарен художник ще бъде ценено години наред.

​

Елена Фосчи, 

Изкуствовед, Международна конфедерация на арт критиците