Search Results

Изложба "Размисли", София 19 - 26 септември 2018 г. Картини и акварели, показвани за първи път в България. Up

Критика от Искра Павлова за Изложбата във варненската Галерия 8 “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 2016 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Александър Капричев IN MEMORIAM “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 15.08. – 5.09.2016 Изложбата във варненската Галерия 8 отново ни срещнa с творчеството на АлександърКапричев, един от значимите варненски художници.Александър Капричев /1945 - 2008/ е възпитаник на Националната художествена академия,специалност Стенопис. Творческият му път е свързан с родния му град Варна и най-вече слегендарните на времето ателиета във фабрика „Вулкан“, където художникът работи до заминаванетоси за Великобритания, през 1999 година. Престоят му там продължава седем години, през коитоКапричев живее и твори в ателиетата на Индипендънт студиос, в Лестър и Бирмингам.Професионалните му реализации са многостранни и се простират както в полето надекоративно – монументалните изкуства, като стенопис, стъклопис и гоблен, така и в кавалетнатаживопис, графиката, рисунката и акварела.Приживе Александър Капричев е записал в биографията си участия в национални имеждународни изложби, като Биенале на графиката Варна, арт панаир „Импресия“, Пловдив,международна изложба в град Сарагоса, Испания, годишните изложби на Кралското общество наакварелистите, Лондон и Индипендънт студиос, Великобритания.След неговата преждевременна и внезапна кончина през 2008 година, семейството иколегите му организират няколко негови изложби – в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, галерия „Средец“ София, Галерия „Академия“ на НХА София, галерия „София“ на Българския културен институт в Лондон и двукратно в Галерия 8, Варна.Носител е на специално отличие за живопис на Лондон арт биенале 2015 и десетотоБиенале Флоренция, 2015, а негови произведения са притежание на Националната художественагалерия, София, Министерството на културата, Градска художествена галерия, Варна и на частниколекции в страната и чужбина.Професор Чавдар Попов пише за Александър Капричев следното: „Той е от онези автори,които не се придържат и не се ориентират в някаква линейна последователност в своята естетическа ихудожническа еволюция. Капричев активно търси, експериментира, открива, смело навлиза вразлични видови и технологични територии на пластическото творчество, често се връща назадединствено с цел да разшири и отвори пред себе си нови творчески хоризонти.“„Изложба „Линия и цвят“ за първи път включва скици от творческата „кухня“ на художника,рисунки на Александър Капричев, рисувани през различни творчески периоди и акварели отанглийския период, определени от неговия колега Стоян Петров като „цветна игра върху белия лист“.Скиците са от различни периоди. Някои от тях визират скулптурни форми и проекти.Акварелите, както е видно от поставените дати, са изпълнени импулсивно, предават еднотопло есенно настроение. Александър смяташе, че всяко наименование стеснява възприятието изатова повечето творби са без название. Въображението на всеки индивид е ключът къмвъзприемането на дадена творба, особено за абстрактните картини.“ - Искра Павлова Up

Есенни щрихи [a]Галерия Куб, София Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА-РАЧЕВА Художникът Александър Капричев (1945-2008) остави голямо по обем и значимост творчество, включващо живописни платна, акварели, графики, рисунки и проекти за монументални творби, стенописи, гоблени, както и текстове с размисли и прозрения за живота и изкуството. Неговите творби, намиращи се в България и в Англия, са доказателство за неоспоримия му талант. Той обаче е сред малцината варненски художници, чието изкуство е все още непроучено и непознато в хронология. Тепърва предстои да бъдат формулирани особеностите на стила му и да се разбере значението на неговото творчество. Неоспорими негови достойнства са задълбоченият интерес към пространството, както и разработването на изобразителния и психологическия смисъл на основните живописни изразни средства за форма и цвят, в духа на модернизма. Сашо Капричев, както го наричахме, приятелите и колегите му, бе пряк участник в новаторските за изкуството на 80-те години на ХХ век естетически и концептуални процеси, които се развиваха в ателиетата на варненските творци от бившата фабрика „Вулкан”. През този период, варненският кошер от ателиета се бе превърнал в истинска легенда, като място, обител на свободния творчески дух на художниците. Структурната цялост на живописните произведения на Александър Капричев е изградена върху „алюзията или впечатлението от преживяно време или времето, което е в развитие” (както се изразява самият художник в един от своите есеистични текстове), но има кодови опорни точки в реалността. Те са тези, които отключват въображението му и го правят невероятно чувствителен и различен към конкретната художествена задача. Художникът работи с лекота във всички жанрове на кавалетната и декоративно-монументалната живопис. В композициите си, било абстрактно-геометрични или абстрактни с фигурални елементи, принадлежащи към асоциативно-метафоричното или абстрактно-поетичното направление, той е в състояние да постигне в пластичния си подход, както геометричната твърдост на „живописните повърхности, осъразмерени с квадрати или правоъгълници, пресечени с множество наклонени и диагонални прави” (пак по Ал. Капричев), така и колоритната мекота на живописта, граничеща с ефирност в „която присъствието на светлината е запомнящо се” (отново според израз на художника). Посредством сложната игра с цвета и формата, в пространството на картините му се редуват материално плътните, тежки обеми на форми, очертани със силен контур, с прозирните петна, положени фино, легнали като цветни сенки в белотата на платното или листа. Това прави творчеството му, в различните му периоди, богато на рефлексии към теченията на постмодернизма. В 80-те години тези рефлексии са главно към кубизма и към абстрактния експресионизъм, в 90-те години - към чистата абстракция, към конструктивизма, супрематизма и поетическата реалност. Последните десет години от творчеството на Александър Капричев са посветени изцяло на абстракцията, в която той открива пространството за своите преживявания. Това е изобразителното поле на емоциите, в което рефлектират творческата му енергия и интелект. В произведенията си той често вплита монограма на своето име и го превръща в символ, като го комбинира с цифри, с определен нумерологичен смисъл. Изобразителното пространство е структурирано с ясна геометрия на линиите и формите и е в сакрална симбиоза с цвета, носител на светлината. Цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма. Те разкриват своето послание и ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално, да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на знаците, формите и цветовете. И тогава, посредством вглъбения поглед в картините, можем да се докоснем до дълбоката им поетика, да провидим, зад абстракцията, богатство от мисли. Тази индивидуална стратегия на символа в решаването на пластическите проблеми в творчеството на Александър Капричев допринася диалогът с неговото изкуство да продължи във времето. В настоящата ретроспективна изложба на Александър Капричев, организирана в Художествената галерия на гр. Варна, по повод на 65-тата годишнина от рождението му, са представени общо 126 творби – живопис, рисунки, акварели, проекти за стенописи, гоблени. Три от картините са от фонда на Градската художествена галерия във Варна, а останалите са предоставени от семейството на художника. По този начин изложбата дава рядката възможност да бъдат видени едновременно и голям брой неизвестни досега негови произведения. Експозицията е организирана като хронологичен екскурс в цялостното творчество на художника, като започва с неговите първи творби след завършването на Художествената академия в София и стига до зрелия му период и последвалото му заминаване в Англия (1997-2006). Изложените творби се отличават с качествата на колорита и с оригиналността си. Колекцията е комплектована от произведения, които са останали в ателието му във „Вулкан” до неговото разрушаване – печално събитие, на което заедно с колегите си от останалите ателиета, в една или друга степен стана жертва и Александър Капричев. Така изложбата се явява в известен смисъл и органична част от изкуството, създавано десетилетия наред в този уникален Арт център, останал за съжаление само в спомените и историята ни. Непосредствено преди заминаването на Александър Капричев в чужбина, в Художествената галерия на гр. Варна, през 1996 год., бе организирана негова самостоятелна изложба. Независимо че тя бе добре приета, в известен смисъл авторът не беше интерпретиран с неговата специфика и не получи онова признание, на което тогава и малко по-късно се радваха други художници от неговото поколение. Александър Капричев имаше своя позиция, извоювана с умението да мисли, да чувства и да работи като свободен творец. От друга страна, той бе сред малцината съвременни наши творци, които намериха артистичните средства, с които да съизмерят своето изкуство с големите европейски постижения. Значителна част от неговото обемно творчество е в чужбина, предимно в лични сбирки. Това, което е останало в България и може да се види в изложбата, е изключително като богатство на пластическата проблематика на един живописен възглед. В него няма наподобителство и разказ, а едно чисто емоционално въздействие, близо до това на музиката и поезията, изкуства, резониращи в пространството на картините, в духовно измерение с визиите. И това придава на живописта му неповторимо лично вълнение, което носи със себе си истините за принципите и смисъла в един творчески изживян живот, изпълнен с повратности и с високи стремежи. Познавам Сашо Капричев от дълги години, гледам последната му снимка, с пурата и с леко ироничната усмивка, и чувам неговите неизречените думи, които ни настигат във времето, от ръкописите му: “Повечето неща, които записа Представляват Погледът „навън”. А духът в какво ще се огледа?! Последва някаква усмивка И подаването на ръка. Запомних изражението на Очите. За ръката по пръстите Съдех.” Написах с почит към твореца Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед в НХГ Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2011 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба Акварели на Александър Капричев Представена в Галерия 8, Варна 1 - 30 април 2011 След двете големи изложби през 2010 – ретроспективната в Градската художествена галерия на Варна и изложбата Цветни партитури за картинни светове в Галерия Средец на Министерство на културата в София, това е третата изложба, в която могат да се видят непознати за ценителите на изкуство, взискателно подбрани творби на непредвидимия през целия му творчески път Александър Капричев. Камерното изложбено пространство на галерията се изпълва от въздействието на абстрактните акварели на художника различни по размери. Създадени са във Великобритания, в годините 1999-2000, когато той има възможност да работи в атмосферата на артистичните центрове с ателиета в Лестър и Бирмингам. Изградени върху алюзията или впечатлението от преживяното време и времето в развитие (по думите на художника), пространството в акварелите на Александър Капричев е структурирано в съзвучие с чисто духовни параметри. Художникът, ловец на преживяванията си, улавя художествените си визии в хармонията между цвят, линия и пространствена ажурна геометрия на формите. В сериите акварели той изразява сложни емоционални медитативни състояния. На места се забелязват езотерични препратки, които показват характерните за културата на автора задълбочени познания върху семиотиката на формите и цветовата символика на модернизма от последното десетилетие. Акварелите на Александър Капричев от друга страна, оставени без названия от художника, са изпълнени с лекотата на свободната импровизация, напомняща за джаз, за поезия, за балет – области в изкуството, на които художникът бе добър познавач и почитател. Различните формати на показаните в експозиция работи, внасят допълнително разнообразие. и различен ритъм на възприятие.Пред някои се спираме, за да ги съзерцаваме дълго, други ни въздействат мигновено, но всички те визуализират пулсациите на интимното, но общочовешки валидно преживяване на артиста. Изобразителното поле на абстракциите му е наситено с очарованието на ръкотворност и осмисленост. Там, около буквените инициали на подписа му АКапри изплува цветната аура на светлини, сенки и отражения, и така абстрактният свят става себеназован и личен, негов, авторски. По-динамичните композиции, закодират експресията и вътрешния ритъм на емоцията в рисунка и цвят. Сред избраните от английския му период акварелни творби има и такива, които са показвани в най-престижните изложби на Кралското британско дружество на акварелистите в Лондон. Те всички са ценни, защото в тях Сашо Капричев съхранява основните черти на тази толкова тънка като умение техника, в която чувството за колорит и майсторската ръка са винаги необходими, за да се постигне цялостен поетичен образ на естетическото внушение. Художникът дообогатява живописната материя на своите творби, като поставя акценти с меден, златен и сребърен бронз, а на места уплътнява цветния щрих с ярките багри на акрилните бои. Линиите на четката му се движат по вибриращата мокра повърхност на акварелните разливи върху меката хартия и ни оставят да допълваме със собственото си въображение на въображението ни. Така, в света на всяка от неговите картини, докато ги съзерцаваме, сме заедно, ние зрителите и художникът, сред абстракцията, която ни въздейства с неспокойна мисъл, модернистична чувственост и овладяно вдъхновение. Пламена Димитрова-Рачева ,изкуствовед Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2012 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството За изложбата в Галерия 8, Варна са избрани от колекцията на Александър Капричев графики създадени в периода 1996-1997 г. , някои от които за първи път се показват пред публика и три живописни платна емблематични за абстрактния стил на художника. По този начин, може да се направи една съпоставка, да се разбере колко дълбоко професионално художникът е разбирал и владеел изразните средства на графиката и на живописта. За Александър Капричев, чийто живописен стил се движи между лиричната абстракция и абстрактния експресионизъм, структурно са важни ония геометрични елементи, които „осмислят” символиката на цветовете, било в ритмично музикални хармонии, било в парадоксалното усещане за реалност, отвъд нея. Графиките изпълнени в техниката на цветния офорт, акватинта и цветна литография (техники предпочитани за българските художници от 80-те години, към чиято генерация принадлежеше художника) показват друга насока на мислене, съобразена със спецификата на графичната медия. Те носят белезите на сложно изградено пространство събиращо различни измерения, в които реалността има илюзорен образ. Времето е стопирано в античността, средновековието и съвремението. Образите са изтръгнати от конкретно място, връзките им с реалността са прекъснати и в изобразителното пространство на графичният лист те изграждат една паралелна действителност. И наистина, как по-ясно може асоциативно да се визуализират „Спомен” с образ на „Море”, „Луна”, „Портрет”, птица, муза, богиня, мълчание без да се пренебрегнат реалистичната изразителност на линията в пространството, движението. По контурите на фигурите линиите преливат сякаш една в друга, поемат трептенията на невидими движения, резонират с щрихи и преминават през траспарентни цветни зони. Художикът е написал с ръката си „ Личността е преходна, остава талантът” и ние, в нашето земно време имаме възможност да преживяваме сетивно знаците на неговия талант и живот в изкуството, като едно единение на музи. Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед 9 април 2012 г Up

Ретроспективна изложба - 75 години от рождението на художника Изпратено до Градска художествена галерия във Варна за откриването на изложбата на Александър Капричев по случай 75 години от рождението на художника. „Александър Капричев е изключително явление в българската култура. Художник от висок калибър, Капричев е оставил трайно наследство в областта на живописта. Неговите творби впечатляват с неповторимата си красота, оригиналност на стила и духовно съдържание. Всичко това го прави достоен представител на България на международната сцена.“ Коментар от Пенка Казанджиева, преподавател по история на изкуството в Музикалната академия, София Опитвам се да си обясня поразителното присъствие на перспектива и поетика в творбите на Александър Капричев. Наслагването на постоянен поток от трансформиращи се форми, перспективи, отпечатъци от паметта и неизменната трайност, кристализирана в знак, символ, съответства на външно изразената, целенасочено замислена музикалност на неговите картини. Музикалните цикли и техните аналози във визуалните изкуства са особено очевидни в стремежа към представяне на невидимото чрез видимото — например концепцията за времето и тази за незавършения настоящ момент. При Паул Клее абстрактната идея и музиката се свързват с темпоралното, сродно на същността на творчеството в природата и изкуството. Клее трансформира движенията на диригента в графични символи – визуално изпълнени с музикално съдържание йероглифи, от които създава серия от рисунки на лодки и кораби. Платноходките с мачтите и въжетата си символизират движението на небесните тела, докато ветровете и светлината са метафорично представяне на темпоралното съществуване, повтаряща се тема в творчеството на Уилям Търнър – предшественик на абстрактната живопис. Намирам смислено съответствие между визуалната естетика на Клее и Търнър и тази на Александър Капричев. Многостранното пресичане на пространството и времето, постоянно движещи се, като в музикално произведение, остават характерни компоненти на изкуството на Капричев. Следователно не е случайно, че те доминират творческия му процес и това би могло да обясни музикалния резонанс в заглавието на неговата картина, като например „Композиция“, където искрицата светлина и нейната прозрачност са завладяващи. Те изострят способността на окото да търси и да търси отвъд видимото, за да открие невидимото — платна, мрежи, лъкове и стрели, пресичащи се в пространството, на различни разстояния, преди и след линията на хоризонта. Преживяване на самопознание чрез изкуството, използващо вътрешния архив от съхранени образи, звуци, светлини, атмосфери, свързващо отново с първичното. Именно предсократическите философи са наблюдавали и интерпретирали природата чрез поведението на четирите първични елемента (земя, въздух, огън, вода), „Стойхейон“, което на гръцки означава всяко първо нещо или принцип. Например, за Хераклит огънят е бил първият принцип на вселената, всички неща са били разменени за огън, докато за Емпедокъл първичната вода обгражда земята в нейната цялост, представлявала е началото на сътворението и е представлявала игра на форми, време и памет. По същия начин, в картините на Александър Капричев, вездесъщият хоризонт, като краен ръб на повърхността на видимото, докосващ се до невидимото, в стремеж към безкрайното, е вдъхновен от вечния стремеж на художника – емоционален и вечен. Up

Есенни щрихи След успешното представяне на Atunmal Touches в a[cube] contemporary, София миналата есен и „Размисли“ в галерия „Финес“, София преди няколко седмици За варненските любители на изкуството на Александър Капричев ще бъдат показани акварели В Художествената галерия на град Варна. Вернисаж на 12 октомври 2018 г. от 18:00 ч. Up

80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА 3 август 1945 г. Ретроспективна изложба 80 години от рождението на художника София, Съюз на българските художници, Шипка 6, 1А 6 - 27 февруари 2025 г. отворено от 11:00 до 19:00 часа Up

Ретроспективна изложба - 80 години от рождението на художника Up

Критика от Чавдар Попов за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ЧАВДАР ПОПОВ Варненска градска художествена галерия, Ретроспективна изложба юли–август 2010 Александър Капричев е фигура, разположена до известна степен паралелно на основните тенденции и процеси в българското изобразително изкуство, които се развиват през последните четири десетилетия на ХХ век. Имах привилегията да го познавам лично, макар и за съжаление не толкова добре. Той беше един от първите варненски художници, с които се запознах през втората половина на 70-те години, когато самостоятелно поех по пътя да се утвърдя като художествен критик. Той съзнателно избягваше да налага категорично присъствието си в общественото съзнание или да попада в заглавията с показни и амбициозни прояви. Неговото изкуство се развиваше в рамките на една привидно доста индивидуална духовна оазисна територия, без приживе да получи нивото на признание, което безспорно заслужаваше. Най-вероятно сред различните фактори, които можем да откроим, са неговата неконформност, както и откровеният и честен подход, който имаше към собственото си изкуство. Завършил стенопис в Националната художествена академия, Александър Капричев през целия си живот беше свободен художник, което не е случайно. Това обстоятелство създаде възможност той свободно и последователно да изразява своето кредо, освобождавайки го от неетични компромиси между мисълта и заниманията си. Значимото наследство на неговото изкуство, от което в настоящата изложба можем да видим само част, включва многобройни рисунки, офорти, литографии, акварели, живописни творби, стенописи и гоблени. Изложбата, по очевидни причини, представя основно негови рисунки и живопис. Една от най-характерните, отличителни черти на художествения стил на Александър Капричев е балансът, който той постига между интелектуалното съдържание на образите и ясно дефинираните художествени форми, чрез които това съдържание е визуално изразено. Той никога не се ограничаваше в полето на чисто художествените проблеми, нито се отдаваше на формотворчески създания и експерименти заради самите тях. За него всеки щрих, всяка линия или цветна повърхност са свързани с конкретния проблем, който трябва да бъде решен в дадена картина, като по този начин те са едновременно структурен компонент на езика на изразяване, на художествената форма, и заедно с това са свързани със значително по-широка интелектуална сфера. Дълбокият и траен интерес на художника към поезията и литературата изобщо, към музиката и философията, не може да бъде нито случаен, нито допълнителен вид „интелектуално“ занимание. Напротив – те са неразделна част от формирането и развитието на неговия специфичен художествен свят. Следователно един от основните проблеми е пренасянето на интелектуалното съдържание в определената материална тъкан на неговото живописно изкуство. Този проблем, естествено, не е присъщ само на този конкретен варненски художник. В неговото изкуство обаче той придобива отчетливи индивидуални решения и форми. Изложбата включва абстрактни, нефигуративни композиции, които преобладават по тематика и брой, както и някои голи тела, портрети и няколко натюрморта. Изкуството на Капричев обаче се простира отвъд обичайното иконографско и тематично деление, типично, наред с други неща, за основните тенденции на българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Това показва, че идеите и ключовите художествени теми в неговите картини, „изляти“ във визуални образи, не се подчиняват напълно на традиционното тълкуване на прокрустовото ложе и на систематичния ред на жанровете. Още на пръв поглед е очевидно, че ярките цветови гами преобладават в неговите картини. Ако трябва да определим доминиращ стил, това е лирична абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с абстрактния експресионизъм. Според мен дълбокият резонанс на по-голямата част от художествените опуси на Александър Капричев е контрастът и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактния и фигуративния принцип. Вярвам, че тази специфична „двойственост“ е скритото, фино ядро на повечето от неговите картини, особено на нефигуративните. Бинарните контрасти, формулирани като хармония срещу конфликт, сливане на тонове срещу контраст и т.н., са онези едновременно интелектуални и художествени, формообразуващи елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се постига същността на тяхното визуално изразяване, както и въздействието им върху възприемащия наблюдател. Картините са изградени от цветни структурни повърхности, понякога геометрични, по-често неопределени. Линията в повечето случаи носи автономна, архитектонична функция, свободно разлятата цветна повърхност понякога придобива характеристиките на импровизиран, но майсторски изрисуван йероглиф, а в други случаи е оставена на прищевките на момента. Макар да звучи като трюизъм, примерът на Александър Капричев ни напомня за онези случаи, които отново и отново ни учат, че е напълно обичайно истинската стойност на един художник да бъде оценена едва след смъртта му. Затова ретроспективни изложби като тази са ценни. Въпреки че настоящата изложба може би не е напълно ретроспективна в строгия смисъл, тя все пак дава добра представа за света на този изключително талантлив, загадъчен и оригинален творчески дух. Следователно тази изложба, освен че отдава почит на паметта на Александър Капричев, прави и значителен принос към българското визуално изкуство на ХХ век, чиято пълна история тепърва предстои да бъде написана. Проф. д-р Чавдар Попов Up

"БЕЗКРАЙ" Изложба на акварели Варна 5 - 19 юли 2019 г. Галерия „Жиковска“ С полъха на лятото ще преживеете и „Духът на акварела“, с II Международно триенале на акварела, Варна 2019, което ще царува на АРТ СЦЕНАТА в нашата Лятна столица. Акварелът позволява на художниците да споделят спонтанни емоции, мисли и мечти директно върху хартията, което по някакъв начин се предава на зрителите. „INFINITY“, акварелите на Александър Капричев, изложени за първи път, ще въвлекат любителите на изкуството в ефирната атмосфера, която създават. Галерия „Тереза Зиковска“ е домакин на събитието, част от Второто международно триенале на акварела във Варна от 5 до 19 юли 2019 г. Създадени във Великобритания, в периода 1999-2005 г., когато художникът е имал възможност да се потопи в различна и богата артистична атмосфера, акварелите отразяват, според изкуствоведите, един от най-зрелите и значими периоди в творчеството на художника. Ето какво са написали някои от арт критиците: „Капричев умело балансира импровизацията с прецизна прецизност, използвайки елегантна, ефирна и многостранна палитра, макар и с цветове, които често са дръзки и силно изразителни, в неизчерпаемо редуване на разминавания.“ Следователно, картините на Капричев се превръщат в огледало на подсъзнанието на художника, в загадъчен кът, където спонтанността на емоционалната четка се интегрира с обмислена композиционна структура. Така зрителят е погълнат от съзерцателни картини, обогатени с перспектива, дълбочина и проблясъци на изящно техническо майсторство. Туимоти Уорингтън, ICAC, Лондон 2017 „Късните акварели са лирични, създадени с лек намазване с боя. Тук-там се появяват спонтанни линии, с мазки на четката и пластично подчертаване. Енергиите, силите на привличане и отдръпване, на които той дава свободен израз, като вид типологична аналогия, съдържат нотка от живописния свят на Василий Кандински. На някои места художникът оставя посланието на неравната повърхност и грубата хартия, на листа хартия, върху който е поставен акварелът.“ Проф. д-р Чавдар Попов „Сред акварелните си творби Александър представя абстрактни интерпретации на магическа обстановка и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изрази само с няколко реда. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с вечна и уникална елегантност.“ Елена Фоши, арт критик, Лондон 2018 Up