Search Results

Критика от Елена Фосчи 2017 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството ЖИВОПИСНИ ИЗЛИВИ НА МЕЛОДИЧНИ СОНАТИ При възхищението от ексцентричния диапазон на художествените творения на Александър — от сензационни акварели до драматични маслени платна — човек е поразен от финеса и красноречивия почерк на художника, чиято личност прозира през великолепни и многостранни картини. От началото на 80-те години, когато Александър започва кариерата си като артист, той оставя забележим отпечатък в изкуството, влизайки в дуел и преплитайки се с Великите майстори на миналото чрез своето виждане и изящно изпълнение. Александър предава спектър от противоречиви и съзерцателни емоции в разнообразните си произведения на изкуството. Зрителят може да се възхити на дълбока деликатност, подсилена и обогатена от изобилие от значения, които всъщност предлагат сложна множественост, доловима в текстурата на художествения почерк на Александър. Въпреки абстракцията на живописните описания, зрителят винаги е способен да разпознае различни гледни точки и отчетливи, но взаимосвързани интерпретативни равнища. Анализирайки интригуващия преден план, акцентиран от танцуващи геометрии и загадъчни извити форми, сетивата ни биват пленени от оркестър от сетивни стимули, докато всеки мек нюанс се преобразява в концерт от нежни сонати. „Хармонията на цвета и формата трябва да се основава единствено на принципа на правилния контакт с човешката душа“, пише Василий Кандински, пионер на нефигуративното изкуство. Александър Капричев напълно отразява тази идея в своите въздействащи акварели чрез елегантен ансамбъл от форми, които вибрират в безвременна аура. Всъщност, както в „Импровизациите“ и „Композициите“ на Кандински, концепциите на Капричев поразяват зрителя, изправен пред емоционална синестезия, провокирана от дъги от бледи тонове, музикални конотации и симетрични структури: поема от форми и атмосфери, които сякаш възникват от далечни светове. Артистичността на Капричев успява да създаде подобен спиращ дъха ефект у зрителя чрез цялостна и възхитителна комуникация на духа, замислена не само от руските майстори, но и от абстрактните експресионисти. Сред своите акварелни творби Капричев представя абстрактни интерпретации на магични обкръжения и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изражения само с няколко линии. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с безвременна и уникална елегантност. Освен това оригиналните картини на Александър се отличават с енергично фрагментирани мазки, които свидетелстват за чувствителност към изобразяването на светлината чрез използването на контрастиращи топли и студени нюанси. Потапящите полета от цветове в много от неговите картини често ни напомнят за движението на абстрактния експресионизъм, по-специално за Барнет Нюман, тъй като умелият почерк на Капричев вдъхновява сходен ефект на цялостност и хармония. Решителни блокове от съотносими цветове, които притежават собствена жизнена сила, улавят зрителя в лабиринт от контрастни емоции. Всеки нюанс съдържа „дъх на живот“, чрез който зрителят преживява отново гъсто структурираните композиции, изобразявани от Марк Тоби, както и емоционалната атмосфера на абстрактните шедьоври на Вилем де Кунинг. Изкуството на Капричев няма граници в експериментите, стиловете и духовете, варирайки от символични маслени бои и жизнени акрили до медитативни акварели и динамични рисунки. Невероятното наследство на този надарен художник ще бъде ценено години наред. Елена Фосчи, Изкуствовед, Международна конфедерация на арт критиците Up

Критика от Кристофър Роузууд Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Анализ на творчеството Загадъчните абстракции на Капричев са поетични метафори сътворени от човек сизтънченост, вещина и креативен интелект. Цветовите търсения подчертават потенциалза вътрешна комуникация между дистанцирани състояния чрез конфликтни инесъответстващи багри, които се превръщат в безименни протагоности в завладяващотоживописно пътуване към най-дълбоките, подсъзнателни измерения на художника.Откликвайки на безценни шедьоври на Марк Ротко, емоционалните хоризонтина Капричев могат свободно да бъдат интерпретирани от зрителя с техните приглушен/меки геометрични форми плуващи в богати цветни пространства. Контрастиращи капкиот чиста боя се плъзгат върху други цветове, създаващи стимулиращ прозорец къмсъзнанието за многопластова душевност. Артистичните пътища на Александърсвидетелстват за едно еволюиращо пътуване наситено с емоциончни значения, които тойизразява чрез разнообразни похвати и техники, които включват елементи от символизмадо чистата абстракция.Анализирайки творбата "Без название" акрил върху хартия от британския период наКапричев, по специално между 2004 и 2005 година, зрителят може ясно да усетидуховността и мистицизма излъчвани от експлозивните пигменти. При по-задълбоченразмисъл, светлата и уникална палитра наелектризирва творбата/ структурата чрезомайващото притегляне на студените цветове към по-топлите багри.Въпреки това, вертикалността на стичащите се надолу нюанси на жълто прекъсватхоризонталните паралелни линии, които държат задния план, създавайки балансиранамрежа от символични изображения и културни препратки.Ненадминатият майстор на пространствените цветни полета, Марк Ротко описва съюзътмежду художника и цвета така: " Ако само ви вълнува отнасянето на цветоете един къмдруг, убягва ви най-важното. Имам за цел да изразя големите емоции- трагедията,екстаза, гибелта." По същият начин Александър Капричев си е представялнепосредственото общуване със зрителя, за да бъде той разчувстван, развълнуван иучуден от неговото изкуство, което надскача границите на чистата естетска красота и сестреми към по-висока същност.С времето , радикалният и изобретателният стил на Александър ще оцелее и има свояприност в съвременото световно изкуство. Кристофър Роузууд Международна конфедерация на арт кририците Up

Биенале на съвременното изкуство във Флоренция 2015 Up

Есенни щрихи След успешното представяне на Atunmal Touches в a[cube] contemporary, София миналата есен и „Размисли“ в галерия „Финес“, София преди няколко седмици За варненските любители на изкуството на Александър Капричев ще бъдат показани акварели В Художествената галерия на град Варна. Вернисаж на 12 октомври 2018 г. от 18:00 ч. Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Изложба 70 години от рождението на художника 2015 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството "Изкуството на нашия век, се задъхва от недостиг на нежност.Абстрактното изкуство помага да се види незримото,да се отдели безкрайното от ограниченото." "[....] между 1999 и 2005 година[...] Александър Капричев създава чисто абстрактна иенформална(Informel) живопис. Това са големи по формат живописни творби, наситени сенергията на отвореното пространство, светлината и ритъмът на четката, в пластиченезик стилово близък с ташизма(Tachism) и жестовата експресия на Жорж Матийо и ХансХартунг и автоматизма на Андре Масон.Живописта му се разпознава със сложната си структура, с ясно изведената геометрия налинии и форми които композиционно влизат в съотношение с цветовете – принцип, накойто в едно музикално произведение се хармонизират звук, ритъм и сила.Абстратните творби на Капричев носят фигуративни и пейзажни асоциации, с фокусираневърху енергийното насищане на пространството, посредством виртуозно положени цветнищрихи, линии и петна. В тях има вибриращи квадрати и кръгове, паралелни линии,оптични и статични форми пребразяващи се в знаци и символи.Живописната му концепция визуално се гради от виртуални конструкциипредставляващи комбинация от абстрактни и геометрични елементи, изразяващи сетивнодуховната експресия на неговата свръхчувствителност в цветове.Това е една интелектуална, философски осмислена живопис, която резонира всвободното изобразително пространство на картината и отразява пулсиращата творческаенергия на художника." Пламена Димитрова Рачева Изкуствовед, Директор ГХГ Варна Изложба 70 години от рождението на художника, 26 юли - 30 август 2015 г. Up

Критика от Свилен Стефанов за Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба, Енергийни пространства, живопис и акварел в галерия "Академия", София 15 - 27 ноември 2014 г. Вероятно много неща могат да бъдат казани за изразните средства и образния език в творчеството на живописеца Александър Капричев. За комбинаториката, създадена от взаимодействието на линиите и мазките в неговите платна. За сложният му и експресивен колорит. Много неща в тази посока са вече написани от неговите интерпретатори. Но по някакви причини, това творчество остава сравнително недооценено и този факт би могъл да постави въпроси, значително по-широки от проблематиката на линията и цветното петно в полето на абстрактната картина. Проблемът идва от цялостното разбиране за абстракцията в развитието на новото и съвременното българско изкуство. Защото в нито един от периодите на развитие на художествения език през ХХ в. у нас не се наблюдава цялостно присъствие на нефигурални тенденции. Нещо повече, традиционно след средата на миналото столетие, българското изкуство развива своя път в руслото на идеологически подчертано фигурално изкуство. Но идеята за абстракцията никога не се е радвала на особена популярност не само поради присъствието на соцреалистическата доктрина, но и поради цялостна липса на осъзнаване на смисъла от подобно поведение в затворения доскоро свят на изкуството. Така е и през периода между 60-те и края на 80-те години, когато обновлението се извършва върху основата на един подчертано фигурален пластицизъм. С малки изключения Когато в страната започват политическите промени, една от примамливите точки на възможна опозиционност се оказва доскоро неудобната зона на абстрактното изкуство. И въпреки това възможността за създаване на нефигурална картина е ограничена, защото тя сякаш е изконно лишена от „здравия разум“ на практицизма на социалното си функциониране. В страна, в която всички завършили специализирано образование се смятат за професионалисти, защото притежават определени изобразителни умения се явява някак странно избирането на безобектно визуално мислене. Характерна черта за локалното разбиране на абстракцията, е че тя не е мислена като акт на спонтанно действие или откриване на възможности да въздейства като “ключ” към съзнанието и подсъзнанието на зрителите. У нас „абстрактното“ по правило се осмисля като продължаване и “извеждане” на определени пластични принципи и проблеми на линията, петното, колорита - имащи значение единствено като комбинация от формални. Така дълго време дори боязливото мислене за абстракцията в българското изкуство, се родее повече с някаква нефигурална декорация, отколкото с измеренията на идеализма и духовността, с които традиционно е натоварвано този тип изкуство още в неговите класически образци от началото на ХХ век. Творчеството на Александър Капричев са различава от по-горните констатации и тъкмо поради това днес се намира в активна фаза на показване и критическа интерпретация. Първото, което прави впечатление, е че този автор притежава сериозни познания за историческия път на развитие на абстрактното изкуство. Тук може да се говори за „учена“ живопис, за една „знаеща“ абстракция. В съвремието сякаш тук е вододелът между доброто и посредственото изкуство. Няма как в един претоварен от информация, исторически позовавания и препратки свят да играеш ролята на отстранен от света, простоват и поради това „искрен“ творец. При Капричев отношението към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното, е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък индивидуализъм. Защото това е скрития смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване. Проф. д. изк. Свилен Стефанов Up

Лондонско биенале на изкуствата 2015 Up

Критика от Чавдар Попов 2020 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Проф.д.изк.Чавдар Попов 14.08.2020 ПОЛЕ НА НЕСПОКОЙСТВИЕТО Самостоятелна изложба на Александър Капричев, посветена на 75 години от рождението му. Градска художествена галерия Варна (7–26 август) Изложбата на Александър Капричев в градската галерия във Варна по подходящ начин ознаменува един несъстоял се юбилей – през настоящата година художникът, кой то внезапно напусна този свят преди 12 години, щеше да навърши 75 години. Грижливо селектираната „представителна извадка“дава на публиката много добра идея за неговия принос в българското изкуство, кой то все още като че ли не е намерил полагаемото му се място в панорамата от различни имена, нашумели, малко или много през втората половина на ХХ век. Има художници, които не се натрапват от телевизионните екрани, не заемат челните редове на вестникарските материали нито пък най -изгодните пространствени зони в изложбените зали. С течение на времето обаче тези конюнктурни фактори, които в момента са имали, естествено, определени предимства, сякаш все по-отчетливо губят своето значение. Александър Капричев е точно от този тип автори – без да шуми и да се самоизтъква, той вършеше своята работа като добросъвестен и морално отговорен май стор. Ако трябва само с няколко думи да се опитаме да характеризираме неговото кредо, можем да кажем следното. Интерпретацията и третирането на живописната материя в картините му се характеризират с пулсираща напрегнатост, с богати нюансировки и степенувания на тоновете. По принцип творбата, каквито и да са конкретният мотив или тема, рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на „ставане“, трепти сякаш във вихъра на неспирно оформяне, на понякога мъчителна материализация. Ставаме свидетели на основните фази на съграждане на живописната тъкан, която кристализира постепенно в разнообразни фактурни решения, редуващи гладката форма и релефа. При подобен подход, картината се очертава преди всичко като своеобразен терен, топос за проектиране на определени динамични конфликти, спирка по пътя за незнай но къде, „поле“, заредено с неспокой ствие, с някаква трескавост и с напрежение. За Капричев рисунката или платното не са пристан, фиксиращ достигнатото веднъж завинаги равновесие. За него като че ли не съществува успокоена, окончателна хармония. Светът е изтъкан от противоречия и тези противоречия безспир импулсират творческия акт. Този живописен почерк е производен, естествено, от определен тип пластически мироглед. В този смисъл Александър Капричев е от онези художници, за които първостепенно значение има, така да се каже, изначалният трагизъм на битието ни, драмата на човешкото съществуване на планетата. От друга страна обаче, той е художник, кой то отдава изключително значение на естетиката, на пластическата завършеност на творбата. Ето защо ако бихме могли да говорим за хармония в по-нестандартния смисъл, тя се търси най -вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения (локалните, „малките хармонии“), в подбора на гамите. Екзистенциалните конфликти, на пръв поглед парадоксално, намират своя особен контрапункт в затворения и в автономния „самоценен“ пластически свят на произведението. Композиционният скелет на картината, за основа на която авторът често използва? геометризирани елементи и въвежда определени линей но изразени закономерности и ритмични групи, често пъти се съчетава с трепетно нанесени мазки, богато нюансирани като тонални стой ности и като фактура. Живописното кредо на художника е подчертано ориентирано към нефигуративното начало. Там, където има фигури, като правило те са „затворени“ в себе си, некомуникативни, въздей стват като единични капсулирани „монади“, често непроницаеми в своята дълбоко стаена енигматика. Авторът обича широките имагинерни безбрежни пластически пространства, понякога си служи със стремително „бягаща“ перспектива, друг път подробно и съсредоточено обработва двумерната плоскост на самата живописна субстанция. Това му позволява да разгърне своя талант както в мащабите на голямата пластическа композиция, така и в малките форми. Ако трябва в заключение да формулираме някаква стилова доминанта за голяма част от картините на Александър Капричев, това е лиричната абстракция, съчетана по парадоксален начин с елементи на абстрактния експресионизъм. От значение е напрежението между силите на привличане и на оттласкване, между фигуративното и нефигуративното начало в пластическото формообразуване. „Бинарните“ опозиции като хармония/конфликт, преливане/контраст, и т.н. са онези едновременно и мирогледни, и формални елементи на синтаксиса на художника, чрез които се реализира органиката на визуалния образ и неговото въздей ствие върху зрителя. Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, тази изложба, както впрочем и цялостното творчество на автора, представлява принос и към все още ненаписаната история на българското изкуство през ХХ век.

80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА 3 август 1945 г. Ретроспективна изложба 80 години от рождението на художника София, Съюз на българските художници, Шипка 6, 1А 6 - 27 февруари 2025 г. отворено от 11:00 до 19:00 часа Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2012 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството За изложбата в Галерия 8, Варна са избрани от колекцията на Александър Капричев графики създадени в периода 1996-1997 г. , някои от които за първи път се показват пред публика и три живописни платна емблематични за абстрактния стил на художника. По този начин, може да се направи една съпоставка, да се разбере колко дълбоко професионално художникът е разбирал и владеел изразните средства на графиката и на живописта. За Александър Капричев, чийто живописен стил се движи между лиричната абстракция и абстрактния експресионизъм, структурно са важни ония геометрични елементи, които „осмислят” символиката на цветовете, било в ритмично музикални хармонии, било в парадоксалното усещане за реалност, отвъд нея. Графиките изпълнени в техниката на цветния офорт, акватинта и цветна литография (техники предпочитани за българските художници от 80-те години, към чиято генерация принадлежеше художника) показват друга насока на мислене, съобразена със спецификата на графичната медия. Те носят белезите на сложно изградено пространство събиращо различни измерения, в които реалността има илюзорен образ. Времето е стопирано в античността, средновековието и съвремението. Образите са изтръгнати от конкретно място, връзките им с реалността са прекъснати и в изобразителното пространство на графичният лист те изграждат една паралелна действителност. И наистина, как по-ясно може асоциативно да се визуализират „Спомен” с образ на „Море”, „Луна”, „Портрет”, птица, муза, богиня, мълчание без да се пренебрегнат реалистичната изразителност на линията в пространството, движението. По контурите на фигурите линиите преливат сякаш една в друга, поемат трептенията на невидими движения, резонират с щрихи и преминават през траспарентни цветни зони. Художикът е написал с ръката си „ Личността е преходна, остава талантът” и ние, в нашето земно време имаме възможност да преживяваме сетивно знаците на неговия талант и живот в изкуството, като едно единение на музи. Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед 9 април 2012 г Up

Критика от Чавдар Попов за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ЧАВДАР ПОПОВ Варненска градска художествена галерия, Ретроспективна изложба юли–август 2010 Александър Капричев е фигура, разположена до известна степен паралелно на основните тенденции и процеси в българското изобразително изкуство, които се развиват през последните четири десетилетия на ХХ век. Имах привилегията да го познавам лично, макар и за съжаление не толкова добре. Той беше един от първите варненски художници, с които се запознах през втората половина на 70-те години, когато самостоятелно поех по пътя да се утвърдя като художествен критик. Той съзнателно избягваше да налага категорично присъствието си в общественото съзнание или да попада в заглавията с показни и амбициозни прояви. Неговото изкуство се развиваше в рамките на една привидно доста индивидуална духовна оазисна територия, без приживе да получи нивото на признание, което безспорно заслужаваше. Най-вероятно сред различните фактори, които можем да откроим, са неговата неконформност, както и откровеният и честен подход, който имаше към собственото си изкуство. Завършил стенопис в Националната художествена академия, Александър Капричев през целия си живот беше свободен художник, което не е случайно. Това обстоятелство създаде възможност той свободно и последователно да изразява своето кредо, освобождавайки го от неетични компромиси между мисълта и заниманията си. Значимото наследство на неговото изкуство, от което в настоящата изложба можем да видим само част, включва многобройни рисунки, офорти, литографии, акварели, живописни творби, стенописи и гоблени. Изложбата, по очевидни причини, представя основно негови рисунки и живопис. Една от най-характерните, отличителни черти на художествения стил на Александър Капричев е балансът, който той постига между интелектуалното съдържание на образите и ясно дефинираните художествени форми, чрез които това съдържание е визуално изразено. Той никога не се ограничаваше в полето на чисто художествените проблеми, нито се отдаваше на формотворчески създания и експерименти заради самите тях. За него всеки щрих, всяка линия или цветна повърхност са свързани с конкретния проблем, който трябва да бъде решен в дадена картина, като по този начин те са едновременно структурен компонент на езика на изразяване, на художествената форма, и заедно с това са свързани със значително по-широка интелектуална сфера. Дълбокият и траен интерес на художника към поезията и литературата изобщо, към музиката и философията, не може да бъде нито случаен, нито допълнителен вид „интелектуално“ занимание. Напротив – те са неразделна част от формирането и развитието на неговия специфичен художествен свят. Следователно един от основните проблеми е пренасянето на интелектуалното съдържание в определената материална тъкан на неговото живописно изкуство. Този проблем, естествено, не е присъщ само на този конкретен варненски художник. В неговото изкуство обаче той придобива отчетливи индивидуални решения и форми. Изложбата включва абстрактни, нефигуративни композиции, които преобладават по тематика и брой, както и някои голи тела, портрети и няколко натюрморта. Изкуството на Капричев обаче се простира отвъд обичайното иконографско и тематично деление, типично, наред с други неща, за основните тенденции на българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Това показва, че идеите и ключовите художествени теми в неговите картини, „изляти“ във визуални образи, не се подчиняват напълно на традиционното тълкуване на прокрустовото ложе и на систематичния ред на жанровете. Още на пръв поглед е очевидно, че ярките цветови гами преобладават в неговите картини. Ако трябва да определим доминиращ стил, това е лирична абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с абстрактния експресионизъм. Според мен дълбокият резонанс на по-голямата част от художествените опуси на Александър Капричев е контрастът и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактния и фигуративния принцип. Вярвам, че тази специфична „двойственост“ е скритото, фино ядро на повечето от неговите картини, особено на нефигуративните. Бинарните контрасти, формулирани като хармония срещу конфликт, сливане на тонове срещу контраст и т.н., са онези едновременно интелектуални и художествени, формообразуващи елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се постига същността на тяхното визуално изразяване, както и въздействието им върху възприемащия наблюдател. Картините са изградени от цветни структурни повърхности, понякога геометрични, по-често неопределени. Линията в повечето случаи носи автономна, архитектонична функция, свободно разлятата цветна повърхност понякога придобива характеристиките на импровизиран, но майсторски изрисуван йероглиф, а в други случаи е оставена на прищевките на момента. Макар да звучи като трюизъм, примерът на Александър Капричев ни напомня за онези случаи, които отново и отново ни учат, че е напълно обичайно истинската стойност на един художник да бъде оценена едва след смъртта му. Затова ретроспективни изложби като тази са ценни. Въпреки че настоящата изложба може би не е напълно ретроспективна в строгия смисъл, тя все пак дава добра представа за света на този изключително талантлив, загадъчен и оригинален творчески дух. Следователно тази изложба, освен че отдава почит на паметта на Александър Капричев, прави и значителен принос към българското визуално изкуство на ХХ век, чиято пълна история тепърва предстои да бъде написана. Проф. д-р Чавдар Попов Up

"БЕЗКРАЙ" Изложба на акварели Варна 5 - 19 юли 2019 г. Галерия „Жиковска“ С полъха на лятото ще преживеете и „Духът на акварела“, с II Международно триенале на акварела, Варна 2019, което ще царува на АРТ СЦЕНАТА в нашата Лятна столица. Акварелът позволява на художниците да споделят спонтанни емоции, мисли и мечти директно върху хартията, което по някакъв начин се предава на зрителите. „INFINITY“, акварелите на Александър Капричев, изложени за първи път, ще въвлекат любителите на изкуството в ефирната атмосфера, която създават. Галерия „Тереза Зиковска“ е домакин на събитието, част от Второто международно триенале на акварела във Варна от 5 до 19 юли 2019 г. Създадени във Великобритания, в периода 1999-2005 г., когато художникът е имал възможност да се потопи в различна и богата артистична атмосфера, акварелите отразяват, според изкуствоведите, един от най-зрелите и значими периоди в творчеството на художника. Ето какво са написали някои от арт критиците: „Капричев умело балансира импровизацията с прецизна прецизност, използвайки елегантна, ефирна и многостранна палитра, макар и с цветове, които често са дръзки и силно изразителни, в неизчерпаемо редуване на разминавания.“ Следователно, картините на Капричев се превръщат в огледало на подсъзнанието на художника, в загадъчен кът, където спонтанността на емоционалната четка се интегрира с обмислена композиционна структура. Така зрителят е погълнат от съзерцателни картини, обогатени с перспектива, дълбочина и проблясъци на изящно техническо майсторство. Туимоти Уорингтън, ICAC, Лондон 2017 „Късните акварели са лирични, създадени с лек намазване с боя. Тук-там се появяват спонтанни линии, с мазки на четката и пластично подчертаване. Енергиите, силите на привличане и отдръпване, на които той дава свободен израз, като вид типологична аналогия, съдържат нотка от живописния свят на Василий Кандински. На някои места художникът оставя посланието на неравната повърхност и грубата хартия, на листа хартия, върху който е поставен акварелът.“ Проф. д-р Чавдар Попов „Сред акварелните си творби Александър представя абстрактни интерпретации на магическа обстановка и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изрази само с няколко реда. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с вечна и уникална елегантност.“ Елена Фоши, арт критик, Лондон 2018 Up