Лондонско биенале на изкуствата 2015 Up

Критика от Чавдар Попов 2020 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Проф.д.изк.Чавдар Попов 14.08.2020 ПОЛЕ НА НЕСПОКОЙСТВИЕТО Самостоятелна изложба на Александър Капричев, посветена на 75 години от рождението му. Градска художествена галерия Варна (7–26 август) Изложбата на Александър Капричев в градската галерия във Варна по подходящ начин ознаменува един несъстоял се юбилей – през настоящата година художникът, кой то внезапно напусна този свят преди 12 години, щеше да навърши 75 години. Грижливо селектираната „представителна извадка“дава на публиката много добра идея за неговия принос в българското изкуство, кой то все още като че ли не е намерил полагаемото му се място в панорамата от различни имена, нашумели, малко или много през втората половина на ХХ век. Има художници, които не се натрапват от телевизионните екрани, не заемат челните редове на вестникарските материали нито пък най -изгодните пространствени зони в изложбените зали. С течение на времето обаче тези конюнктурни фактори, които в момента са имали, естествено, определени предимства, сякаш все по-отчетливо губят своето значение. Александър Капричев е точно от този тип автори – без да шуми и да се самоизтъква, той вършеше своята работа като добросъвестен и морално отговорен май стор. Ако трябва само с няколко думи да се опитаме да характеризираме неговото кредо, можем да кажем следното. Интерпретацията и третирането на живописната материя в картините му се характеризират с пулсираща напрегнатост, с богати нюансировки и степенувания на тоновете. По принцип творбата, каквито и да са конкретният мотив или тема, рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на „ставане“, трепти сякаш във вихъра на неспирно оформяне, на понякога мъчителна материализация. Ставаме свидетели на основните фази на съграждане на живописната тъкан, която кристализира постепенно в разнообразни фактурни решения, редуващи гладката форма и релефа. При подобен подход, картината се очертава преди всичко като своеобразен терен, топос за проектиране на определени динамични конфликти, спирка по пътя за незнай но къде, „поле“, заредено с неспокой ствие, с някаква трескавост и с напрежение. За Капричев рисунката или платното не са пристан, фиксиращ достигнатото веднъж завинаги равновесие. За него като че ли не съществува успокоена, окончателна хармония. Светът е изтъкан от противоречия и тези противоречия безспир импулсират творческия акт. Този живописен почерк е производен, естествено, от определен тип пластически мироглед. В този смисъл Александър Капричев е от онези художници, за които първостепенно значение има, така да се каже, изначалният трагизъм на битието ни, драмата на човешкото съществуване на планетата. От друга страна обаче, той е художник, кой то отдава изключително значение на естетиката, на пластическата завършеност на творбата. Ето защо ако бихме могли да говорим за хармония в по-нестандартния смисъл, тя се търси най -вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения (локалните, „малките хармонии“), в подбора на гамите. Екзистенциалните конфликти, на пръв поглед парадоксално, намират своя особен контрапункт в затворения и в автономния „самоценен“ пластически свят на произведението. Композиционният скелет на картината, за основа на която авторът често използва? геометризирани елементи и въвежда определени линей но изразени закономерности и ритмични групи, често пъти се съчетава с трепетно нанесени мазки, богато нюансирани като тонални стой ности и като фактура. Живописното кредо на художника е подчертано ориентирано към нефигуративното начало. Там, където има фигури, като правило те са „затворени“ в себе си, некомуникативни, въздей стват като единични капсулирани „монади“, често непроницаеми в своята дълбоко стаена енигматика. Авторът обича широките имагинерни безбрежни пластически пространства, понякога си служи със стремително „бягаща“ перспектива, друг път подробно и съсредоточено обработва двумерната плоскост на самата живописна субстанция. Това му позволява да разгърне своя талант както в мащабите на голямата пластическа композиция, така и в малките форми. Ако трябва в заключение да формулираме някаква стилова доминанта за голяма част от картините на Александър Капричев, това е лиричната абстракция, съчетана по парадоксален начин с елементи на абстрактния експресионизъм. От значение е напрежението между силите на привличане и на оттласкване, между фигуративното и нефигуративното начало в пластическото формообразуване. „Бинарните“ опозиции като хармония/конфликт, преливане/контраст, и т.н. са онези едновременно и мирогледни, и формални елементи на синтаксиса на художника, чрез които се реализира органиката на визуалния образ и неговото въздей ствие върху зрителя. Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, тази изложба, както впрочем и цялостното творчество на автора, представлява принос и към все още ненаписаната история на българското изкуство през ХХ век.

Ретроспективна изложба - 75 години от рождението на художника Изпратено до Градска художествена галерия във Варна за откриването на изложбата на Александър Капричев по случай 75 години от рождението на художника. „Александър Капричев е изключително явление в българската култура. Художник от висок калибър, Капричев е оставил трайно наследство в областта на живописта. Неговите творби впечатляват с неповторимата си красота, оригиналност на стила и духовно съдържание. Всичко това го прави достоен представител на България на международната сцена.“ Коментар от Пенка Казанджиева, преподавател по история на изкуството в Музикалната академия, София Опитвам се да си обясня поразителното присъствие на перспектива и поетика в творбите на Александър Капричев. Наслагването на постоянен поток от трансформиращи се форми, перспективи, отпечатъци от паметта и неизменната трайност, кристализирана в знак, символ, съответства на външно изразената, целенасочено замислена музикалност на неговите картини. Музикалните цикли и техните аналози във визуалните изкуства са особено очевидни в стремежа към представяне на невидимото чрез видимото — например концепцията за времето и тази за незавършения настоящ момент. При Паул Клее абстрактната идея и музиката се свързват с темпоралното, сродно на същността на творчеството в природата и изкуството. Клее трансформира движенията на диригента в графични символи – визуално изпълнени с музикално съдържание йероглифи, от които създава серия от рисунки на лодки и кораби. Платноходките с мачтите и въжетата си символизират движението на небесните тела, докато ветровете и светлината са метафорично представяне на темпоралното съществуване, повтаряща се тема в творчеството на Уилям Търнър – предшественик на абстрактната живопис. Намирам смислено съответствие между визуалната естетика на Клее и Търнър и тази на Александър Капричев. Многостранното пресичане на пространството и времето, постоянно движещи се, като в музикално произведение, остават характерни компоненти на изкуството на Капричев. Следователно не е случайно, че те доминират творческия му процес и това би могло да обясни музикалния резонанс в заглавието на неговата картина, като например „Композиция“, където искрицата светлина и нейната прозрачност са завладяващи. Те изострят способността на окото да търси и да търси отвъд видимото, за да открие невидимото — платна, мрежи, лъкове и стрели, пресичащи се в пространството, на различни разстояния, преди и след линията на хоризонта. Преживяване на самопознание чрез изкуството, използващо вътрешния архив от съхранени образи, звуци, светлини, атмосфери, свързващо отново с първичното. Именно предсократическите философи са наблюдавали и интерпретирали природата чрез поведението на четирите първични елемента (земя, въздух, огън, вода), „Стойхейон“, което на гръцки означава всяко първо нещо или принцип. Например, за Хераклит огънят е бил първият принцип на вселената, всички неща са били разменени за огън, докато за Емпедокъл първичната вода обгражда земята в нейната цялост, представлявала е началото на сътворението и е представлявала игра на форми, време и памет. По същия начин, в картините на Александър Капричев, вездесъщият хоризонт, като краен ръб на повърхността на видимото, докосващ се до невидимото, в стремеж към безкрайното, е вдъхновен от вечния стремеж на художника – емоционален и вечен. Up

Художествена галерия „12 звезди“ Лондон 2018 Up

ГАЛЕРИЯ "СТАЯТА" Пространство за съвременно изкуство във Венеция 26 май - 12 юли 2018 г. Up

"РИТЪМ В ЦВЯТ" ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯ 8, ВАРНА 31 март - 15 април 2022 г. „РИТЪМ В ЦВЯТ“ представя четиринадесет картини на Александър Капричев от неговия „Музикален цикъл“, датиращи от 90-те години на миналия век. Страстен любител на музиката – предимно класическа, джаз и новата музика на 20-ти век, Александър намира вдъхновение в нея и това се превръща в спонтанен артистичен импулс, довел до значителен брой картини от този период. Това е добре обобщено от проф. Чавдар Попов по следния начин: „...През десетилетието 1986-1996 г. Александър Капричев продължава да развива своите художествени абстрактни композиции - маслени бои, акварели, рисунки, както и различни други произведения в смесена техника върху хартия. Цикълът „Музика“ (1989-1996) попада в тази категория и утвърждава неизменния и дълбок интерес на Капричев към музиката, философията и естетиката. Въпреки афинитета си към литературата и по-специално към поезията, той се стреми да сведе до минимум литературния елемент в творчеството си, т.е. сюжета, разказа. В резултат на това, наред с много други опуси, се създава цикълът „Без заглавие“. „Без заглавие“ поразява с отчетливите си студени, сиво-синкави цветове. Човек създава усещането, че изсветлената цветова гама е резултат от съзнателното и целенасочено намерение на художника, а не от неговия интуитивен и спонтанен артистичен импулс. Присъствието на кубизъм и футуризъм е очевидно. А именно, основните елементи и формалните мотиви на обектите са създадени чрез своеобразни пластични призми и фасети, напомнящи за откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното прекомпониране на принципа на чистата архитектоника, пластичната, но не и подобната визуална логика, става част от поетичното изказване на художника. Линията често се превръща в своеобразен сеизмограф, вид нервограма, която отразява и изразява душевното състояние на художника, докато фигурата, където присъства, е изобразена като пластична и цветна конструкция, като пространствен израз; не е обаче в съответствие с традиционната психология. В това отношение творчеството на Александър Капричев ни напомня за думите на Анри Матис, тъй като за него изразът на картината е вложен не в изражението на лицето или в ефекта на жеста, а в самата организация на композицията, в съчетанието на цветовете, в ритъма на линиите и плоскостите…“. „Александър, накратко Сашо, или Капри (както го наричаха близките и приятелите му), притежаваше изострена чувствителност към цветовете, дотолкова, че вярвам, че можеше да ги чува. За да оцените най-добре изкуството му, застанете близо до някоя от картините, не се опитвайте да ги анализирате. Докато оставяте окото и ума си да се носят с лекота в ритмите на цветовете, които реагират на музиката, вие ставате участник в уникално духовно преживяване. И ето как, сигурен съм, Александър Капричев би искал да усетите неговите произведения на изкуството.“ (MK) В свежестта на пролетта се надяваме, че изложбата „РИТЪМ В ЦВЯТ“ ще внесе нотка надежда, на която да се насладим сред непредсказуемия характер на 2022 г. МК и БОРИС СТАТЕЛОВ Up

Изложба „Музикални съзерцания“ – През погледа на музикант Изложбата „Музикални съзерцания“ (05.11–02.12.2025) още веднъж подчертава неразривната връзка между изкуствата — как те се обогатяват и вдъхновяват взаимно, като в крайна сметка споделят една и съща мисия: да ни пробудят и да изразят божествения творчески дух в нас. За Александър Капричев връзката между музика и живопис не е случайна, а дългогодишна творческа линия. Много от неговите произведения носят музикални заглавия и са вдъхновени от конкретни композиции. Обхващайки почти всички големи музикални епохи, тези картини разкриват неговата дълбока музикална култура, творческа взискателност и въображение с широк размах. Подходът на Капричев е изискан, интелектуален и виртуозен — свободно съчетава техники и претълкува философската същност на музиката чрез цвят и форма. Съзерцанието, подобно на слушането на музика, е интимен акт — път към себепознание. Музиката, най-абстрактното от изкуствата, предлага безгранична свобода, но остава нежна и дълбоко човешка. Капричев успява да кодира моменти на „музикално съзерцание“ в своите картини, канейки зрителя в медитативно, внушаващо и почти сакрално преживяване. Изложбата в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна включва над четиридесет и осем произведения с музикални заглавия. Богатството от идеи, цветове и хармонии е огромно; заглавията служат единствено като отправна точка към богатия творчески свят на художника. Барок: Вивалди, Бах, Хендел Вдъхновен от „Четирите годишни времена“ на Вивалди, Капричев рисува само „Лято“ и „Зима“, подчертавайки идеята, че природата има два истински полюса — слънцестоянията — а всичко останало е преход. Родствената картина „Калейдоскоп“ подсилва този природен цикъл; и трите произведения споделят мека, светла колоритна хармония. Картината „Фуга“ по Бах излъчва сериозност и архитектурна яснота. Нейната геометрична структура и тъмни тонове напомнят строгостта на полифонията, а светли елементи загатват духовно възвисяване — достоен поклон пред дълбоко религиозния светоглед на Бах. За разлика от това, вдъхновената от Хендел картина „Хорал“ сияе с ефирност и пастелна светлина, отразявайки тържествения дух на „Месия“ и неговото послание за божествена слава. Класицизъм: Бетовен Картината „Соната“, вдъхновена от Соната №1 във фа минор на Бетовен, отразява цикличността и контрастите на класическата сонатна форма. Три цветови гами обединяват композицията, докато динамични диагонали, скрити форми и игра на светло и тъмно улавят дръзновението, енергията и конструктивното майсторство на Бетовен. Романтизъм: Шопен, Берлиоз, Сибелиус, Дворжак, Брамс Картините на Капричев, вдъхновени от епохата на романтизма, разкриват забележителна чувствителност. „Ноктюрно“ създава усещане за жизнеността на нощта и интимната изразност на Шопен, с движение, вплетено в тъмни тонове и наслагвани форми. „Реквием“, по Берлиоз, изразява спокойствие и философски размисъл за живота и смъртта чрез топли тъмни нюанси, осветени от вътрешна светлина — предавайки вечната двойственост между мрак и сияние. Произведенията, вдъхновени от Сибелиус, Дворжак и Брамс, улавят националния дух и емоционалния размах на всеки от тези композитори, отново показвайки как от изкуството се ражда изкуство. Модернизъм: Гершуин, Стравински, Пендерецки Картината „Рапсодия в синьо“ отразява сливането на класическа структура с джазова спонтанност при Гершуин: динамични, контрастни сини тонове предават пулса на модерния градски живот. „Тайнството“, по Стравински и неговото „Пролетно тайнство“, експлодира с първична енергия, ъгловати форми и ярки цветови контрасти, отеквайки революционните ритми на балета. „Тренос за жертвите на Хирошима“ на Пендерецки вдъхновява строга, медитативна композиция в черно, бяло и метални тонове — визуален израз на скръб, съпричастност и морална дълбочина. Заключение Картините на Капричев не са илюстрации, а самостоятелни художествени интерпретации, разкриващи общите основи на музиката и визуалното изкуство — ритъм, хармония, контраст, движение и емоция. Неговите произведения въплъщават принципите на „виждане на звука“ и „чуване на цвета“, съчетавайки конструктивна строгост с изразна свобода. В крайна сметка неговото изкуство потвърждава, че музиката и живописта обитават едно и също духовно пространство: те се стремят да изразят неизразимото и да се докоснат до вечното. Картините на Капричев са музика — преобразена в цвят, форма и светлина. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Up

"ПЪСТРИ СЪЗДРАЖЕНИЯ" АРТ ЦЕНТЪР ПЛЕВЕН, 27 юли - 13 август 2022 г. „Цветни съзерцания“ е изложба от картини, създадени в периода 1999 - 2006 г., докато Александър Капричев е работил в Англия в Independent Studios в Лестър. Те са показани на любителите на изкуството в Плевен за първи път и се надяваме, че ще предадат на твореца идеята за съзерцание в цвят. ..."Александър предава спектър от противоречиви и рефлективни емоции в своите разнообразни произведения на изкуството. Зрителят може да се възхищава на дълбока деликатност, подсилена и обогатена от изобилие от значения, които всъщност предлагат сложна множественост, възприемаема в текстурата на художествения щрих на Александър. Въпреки абстрактността на изобразителните описания, зрителят винаги е способен да идентифицира различни перспективи и отделни, но взаимосвързани интерпретативни равнини. Анализирайки интригуващите предни планове, пречупени от танцуващи геометрии и мистериозни извити форми, сетивата ни са завладени от оркестър от сензорни стимули, докато всеки мек нюанс се превръща в концерт от сладки сонати. Завладяващите цветови полета в много от неговите картини често ни напомнят за абстрактния експресионизъм, тъй като умелото докосване на Капричев вдъхновява подобен ефект на завършеност и хармония. Решителни блокове от корелативни цветове, които притежават собствена жизнена сила, улавят зрителя в лабиринт от контрастни емоции. Всеки нюанс съдържа „дъх на живот“, чрез който зрителят преживява отново плътно структурираната композиция. ... Изкуството на Капричев няма граници в експериментите, стиловете и настроенията, вариращи от символични маслени бои и живи акрили до медитативни акварели и динамични рисунки. Невероятното наследство на този надарен художник ще бъде ценено години наред. - Елена Фоши, историк на изкуството Обратно Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Изложба 70 години от рождението на художника 2015 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството "Изкуството на нашия век, се задъхва от недостиг на нежност.Абстрактното изкуство помага да се види незримото,да се отдели безкрайното от ограниченото." "[....] между 1999 и 2005 година[...] Александър Капричев създава чисто абстрактна иенформална(Informel) живопис. Това са големи по формат живописни творби, наситени сенергията на отвореното пространство, светлината и ритъмът на четката, в пластиченезик стилово близък с ташизма(Tachism) и жестовата експресия на Жорж Матийо и ХансХартунг и автоматизма на Андре Масон.Живописта му се разпознава със сложната си структура, с ясно изведената геометрия налинии и форми които композиционно влизат в съотношение с цветовете – принцип, накойто в едно музикално произведение се хармонизират звук, ритъм и сила.Абстратните творби на Капричев носят фигуративни и пейзажни асоциации, с фокусираневърху енергийното насищане на пространството, посредством виртуозно положени цветнищрихи, линии и петна. В тях има вибриращи квадрати и кръгове, паралелни линии,оптични и статични форми пребразяващи се в знаци и символи.Живописната му концепция визуално се гради от виртуални конструкциипредставляващи комбинация от абстрактни и геометрични елементи, изразяващи сетивнодуховната експресия на неговата свръхчувствителност в цветове.Това е една интелектуална, философски осмислена живопис, която резонира всвободното изобразително пространство на картината и отразява пулсиращата творческаенергия на художника." Пламена Димитрова Рачева Изкуствовед, Директор ГХГ Варна Изложба 70 години от рождението на художника, 26 юли - 30 август 2015 г. Up

Критика от Чавдар Попов за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ЧАВДАР ПОПОВ Варненска градска художествена галерия, Ретроспективна изложба юли–август 2010 Александър Капричев е фигура, разположена до известна степен паралелно на основните тенденции и процеси в българското изобразително изкуство, които се развиват през последните четири десетилетия на ХХ век. Имах привилегията да го познавам лично, макар и за съжаление не толкова добре. Той беше един от първите варненски художници, с които се запознах през втората половина на 70-те години, когато самостоятелно поех по пътя да се утвърдя като художествен критик. Той съзнателно избягваше да налага категорично присъствието си в общественото съзнание или да попада в заглавията с показни и амбициозни прояви. Неговото изкуство се развиваше в рамките на една привидно доста индивидуална духовна оазисна територия, без приживе да получи нивото на признание, което безспорно заслужаваше. Най-вероятно сред различните фактори, които можем да откроим, са неговата неконформност, както и откровеният и честен подход, който имаше към собственото си изкуство. Завършил стенопис в Националната художествена академия, Александър Капричев през целия си живот беше свободен художник, което не е случайно. Това обстоятелство създаде възможност той свободно и последователно да изразява своето кредо, освобождавайки го от неетични компромиси между мисълта и заниманията си. Значимото наследство на неговото изкуство, от което в настоящата изложба можем да видим само част, включва многобройни рисунки, офорти, литографии, акварели, живописни творби, стенописи и гоблени. Изложбата, по очевидни причини, представя основно негови рисунки и живопис. Една от най-характерните, отличителни черти на художествения стил на Александър Капричев е балансът, който той постига между интелектуалното съдържание на образите и ясно дефинираните художествени форми, чрез които това съдържание е визуално изразено. Той никога не се ограничаваше в полето на чисто художествените проблеми, нито се отдаваше на формотворчески създания и експерименти заради самите тях. За него всеки щрих, всяка линия или цветна повърхност са свързани с конкретния проблем, който трябва да бъде решен в дадена картина, като по този начин те са едновременно структурен компонент на езика на изразяване, на художествената форма, и заедно с това са свързани със значително по-широка интелектуална сфера. Дълбокият и траен интерес на художника към поезията и литературата изобщо, към музиката и философията, не може да бъде нито случаен, нито допълнителен вид „интелектуално“ занимание. Напротив – те са неразделна част от формирането и развитието на неговия специфичен художествен свят. Следователно един от основните проблеми е пренасянето на интелектуалното съдържание в определената материална тъкан на неговото живописно изкуство. Този проблем, естествено, не е присъщ само на този конкретен варненски художник. В неговото изкуство обаче той придобива отчетливи индивидуални решения и форми. Изложбата включва абстрактни, нефигуративни композиции, които преобладават по тематика и брой, както и някои голи тела, портрети и няколко натюрморта. Изкуството на Капричев обаче се простира отвъд обичайното иконографско и тематично деление, типично, наред с други неща, за основните тенденции на българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Това показва, че идеите и ключовите художествени теми в неговите картини, „изляти“ във визуални образи, не се подчиняват напълно на традиционното тълкуване на прокрустовото ложе и на систематичния ред на жанровете. Още на пръв поглед е очевидно, че ярките цветови гами преобладават в неговите картини. Ако трябва да определим доминиращ стил, това е лирична абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с абстрактния експресионизъм. Според мен дълбокият резонанс на по-голямата част от художествените опуси на Александър Капричев е контрастът и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактния и фигуративния принцип. Вярвам, че тази специфична „двойственост“ е скритото, фино ядро на повечето от неговите картини, особено на нефигуративните. Бинарните контрасти, формулирани като хармония срещу конфликт, сливане на тонове срещу контраст и т.н., са онези едновременно интелектуални и художествени, формообразуващи елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се постига същността на тяхното визуално изразяване, както и въздействието им върху възприемащия наблюдател. Картините са изградени от цветни структурни повърхности, понякога геометрични, по-често неопределени. Линията в повечето случаи носи автономна, архитектонична функция, свободно разлятата цветна повърхност понякога придобива характеристиките на импровизиран, но майсторски изрисуван йероглиф, а в други случаи е оставена на прищевките на момента. Макар да звучи като трюизъм, примерът на Александър Капричев ни напомня за онези случаи, които отново и отново ни учат, че е напълно обичайно истинската стойност на един художник да бъде оценена едва след смъртта му. Затова ретроспективни изложби като тази са ценни. Въпреки че настоящата изложба може би не е напълно ретроспективна в строгия смисъл, тя все пак дава добра представа за света на този изключително талантлив, загадъчен и оригинален творчески дух. Следователно тази изложба, освен че отдава почит на паметта на Александър Капричев, прави и значителен принос към българското визуално изкуство на ХХ век, чиято пълна история тепърва предстои да бъде написана. Проф. д-р Чавдар Попов Up

"БЕЗКРАЙ" Изложба на акварели Варна 5 - 19 юли 2019 г. Галерия „Жиковска“ С полъха на лятото ще преживеете и „Духът на акварела“, с II Международно триенале на акварела, Варна 2019, което ще царува на АРТ СЦЕНАТА в нашата Лятна столица. Акварелът позволява на художниците да споделят спонтанни емоции, мисли и мечти директно върху хартията, което по някакъв начин се предава на зрителите. „INFINITY“, акварелите на Александър Капричев, изложени за първи път, ще въвлекат любителите на изкуството в ефирната атмосфера, която създават. Галерия „Тереза Зиковска“ е домакин на събитието, част от Второто международно триенале на акварела във Варна от 5 до 19 юли 2019 г. Създадени във Великобритания, в периода 1999-2005 г., когато художникът е имал възможност да се потопи в различна и богата артистична атмосфера, акварелите отразяват, според изкуствоведите, един от най-зрелите и значими периоди в творчеството на художника. Ето какво са написали някои от арт критиците: „Капричев умело балансира импровизацията с прецизна прецизност, използвайки елегантна, ефирна и многостранна палитра, макар и с цветове, които често са дръзки и силно изразителни, в неизчерпаемо редуване на разминавания.“ Следователно, картините на Капричев се превръщат в огледало на подсъзнанието на художника, в загадъчен кът, където спонтанността на емоционалната четка се интегрира с обмислена композиционна структура. Така зрителят е погълнат от съзерцателни картини, обогатени с перспектива, дълбочина и проблясъци на изящно техническо майсторство. Туимоти Уорингтън, ICAC, Лондон 2017 „Късните акварели са лирични, създадени с лек намазване с боя. Тук-там се появяват спонтанни линии, с мазки на четката и пластично подчертаване. Енергиите, силите на привличане и отдръпване, на които той дава свободен израз, като вид типологична аналогия, съдържат нотка от живописния свят на Василий Кандински. На някои места художникът оставя посланието на неравната повърхност и грубата хартия, на листа хартия, върху който е поставен акварелът.“ Проф. д-р Чавдар Попов „Сред акварелните си творби Александър представя абстрактни интерпретации на магическа обстановка и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изрази само с няколко реда. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с вечна и уникална елегантност.“ Елена Фоши, арт критик, Лондон 2018 Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2012 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството За изложбата в Галерия 8, Варна са избрани от колекцията на Александър Капричев графики създадени в периода 1996-1997 г. , някои от които за първи път се показват пред публика и три живописни платна емблематични за абстрактния стил на художника. По този начин, може да се направи една съпоставка, да се разбере колко дълбоко професионално художникът е разбирал и владеел изразните средства на графиката и на живописта. За Александър Капричев, чийто живописен стил се движи между лиричната абстракция и абстрактния експресионизъм, структурно са важни ония геометрични елементи, които „осмислят” символиката на цветовете, било в ритмично музикални хармонии, било в парадоксалното усещане за реалност, отвъд нея. Графиките изпълнени в техниката на цветния офорт, акватинта и цветна литография (техники предпочитани за българските художници от 80-те години, към чиято генерация принадлежеше художника) показват друга насока на мислене, съобразена със спецификата на графичната медия. Те носят белезите на сложно изградено пространство събиращо различни измерения, в които реалността има илюзорен образ. Времето е стопирано в античността, средновековието и съвремението. Образите са изтръгнати от конкретно място, връзките им с реалността са прекъснати и в изобразителното пространство на графичният лист те изграждат една паралелна действителност. И наистина, как по-ясно може асоциативно да се визуализират „Спомен” с образ на „Море”, „Луна”, „Портрет”, птица, муза, богиня, мълчание без да се пренебрегнат реалистичната изразителност на линията в пространството, движението. По контурите на фигурите линиите преливат сякаш една в друга, поемат трептенията на невидими движения, резонират с щрихи и преминават през траспарентни цветни зони. Художикът е написал с ръката си „ Личността е преходна, остава талантът” и ние, в нашето земно време имаме възможност да преживяваме сетивно знаците на неговия талант и живот в изкуството, като едно единение на музи. Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед 9 април 2012 г Up