Search Results

Критика от Чавдар Попов за Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството ЕНЕРГИЙНИ ПРОСТРАНСТВА - галерия "АКАДЕМИЯ" на Националната Художествена Академия, София, 12- 28 ноември 2014 г. Александър Капричев заема твърде специфично място в художествената ни култура. Би могъл да бъде ситуиран малко настрани от магистралните тенденции през последните четири десетилетия на 20 в. Заедно с това в неговото творчество можем да открием всички онези проблеми и тенденции, които съставляват някои от най-важните – при това авангардни – черти от физиономията на пластичните изкуства в България в края на отминалото и началото на настоящето столетие. Изложбата в галерия „Академия” на НХА представя творби, създадени в Англия в периода от 1999 до 2006 г. Можем да кажем, че този късен период на Александър Капричев е и период на истинска творческа зрялост и на пълноценно разгръщане на значителния му потенциал като художник. Големите формати разкриват едновременно усвояването и диалога с традициите и насоките на определени тенденции в модерната и съвременната живопис. Важни са проявените енергии, импулсите на взаимопроникване и взаимоотблъскване на цветовите петна и зони. Живописната субстанция материализира сякаш пред очите ни сили, които изразяват в нагледна пластическа форма определени чувства и емоционални състояния, трудно дефинируеми душевни трепети и скрити вътрешни конфликти. Голяма част от тези картини представляват поясни, фризообразни композиции с активно преплитане на вертикалите и хоризонталите. Свръхзадачата на Капричев очевидно е достигането на пределно експресивни цветови структури. Ръката на художника се успоредява с естествеността на природното формотворчество. В големите картони виждаме също доминантното наличие на ивици, боята е оставена да тече свободно надолу. По този начин в самия процес на изграждане на живописно-пластичния образ са интегрирани гравитационните сили, някои принципи и закономерности на спонтанното формообразуване. Забележителни са и малките маслени картини– рисувани на ивици, съчетани с образни елементи, които по своя импровизационен и виртуозен начин на полагане на мазката напомнят далекоизточните калиграфски изписани йероглифи. Акварелите са лирични, изпълнени с меко разливане на живописната материя. Тук-там се появяват спонтанни линии, удари на четката, пластически акценти. На отделни места художникът сякаш остявя да „говори” самата неравност, грапавина на хартията, на листа, върху който е положен акварелът. Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът, фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситена полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози на сгъстяване и на разреждане на живописната субстанция. проф.д.изк. Чавдар Попов Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА-РАЧЕВА Художникът Александър Капричев (1945-2008) остави голямо по обем и значимост творчество, включващо живописни платна, акварели, графики, рисунки и проекти за монументални творби, стенописи, гоблени, както и текстове с размисли и прозрения за живота и изкуството. Неговите творби, намиращи се в България и в Англия, са доказателство за неоспоримия му талант. Той обаче е сред малцината варненски художници, чието изкуство е все още непроучено и непознато в хронология. Тепърва предстои да бъдат формулирани особеностите на стила му и да се разбере значението на неговото творчество. Неоспорими негови достойнства са задълбоченият интерес към пространството, както и разработването на изобразителния и психологическия смисъл на основните живописни изразни средства за форма и цвят, в духа на модернизма. Сашо Капричев, както го наричахме, приятелите и колегите му, бе пряк участник в новаторските за изкуството на 80-те години на ХХ век естетически и концептуални процеси, които се развиваха в ателиетата на варненските творци от бившата фабрика „Вулкан”. През този период, варненският кошер от ателиета се бе превърнал в истинска легенда, като място, обител на свободния творчески дух на художниците. Структурната цялост на живописните произведения на Александър Капричев е изградена върху „алюзията или впечатлението от преживяно време или времето, което е в развитие” (както се изразява самият художник в един от своите есеистични текстове), но има кодови опорни точки в реалността. Те са тези, които отключват въображението му и го правят невероятно чувствителен и различен към конкретната художествена задача. Художникът работи с лекота във всички жанрове на кавалетната и декоративно-монументалната живопис. В композициите си, било абстрактно-геометрични или абстрактни с фигурални елементи, принадлежащи към асоциативно-метафоричното или абстрактно-поетичното направление, той е в състояние да постигне в пластичния си подход, както геометричната твърдост на „живописните повърхности, осъразмерени с квадрати или правоъгълници, пресечени с множество наклонени и диагонални прави” (пак по Ал. Капричев), така и колоритната мекота на живописта, граничеща с ефирност в „която присъствието на светлината е запомнящо се” (отново според израз на художника). Посредством сложната игра с цвета и формата, в пространството на картините му се редуват материално плътните, тежки обеми на форми, очертани със силен контур, с прозирните петна, положени фино, легнали като цветни сенки в белотата на платното или листа. Това прави творчеството му, в различните му периоди, богато на рефлексии към теченията на постмодернизма. В 80-те години тези рефлексии са главно към кубизма и към абстрактния експресионизъм, в 90-те години - към чистата абстракция, към конструктивизма, супрематизма и поетическата реалност. Последните десет години от творчеството на Александър Капричев са посветени изцяло на абстракцията, в която той открива пространството за своите преживявания. Това е изобразителното поле на емоциите, в което рефлектират творческата му енергия и интелект. В произведенията си той често вплита монограма на своето име и го превръща в символ, като го комбинира с цифри, с определен нумерологичен смисъл. Изобразителното пространство е структурирано с ясна геометрия на линиите и формите и е в сакрална симбиоза с цвета, носител на светлината. Цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма. Те разкриват своето послание и ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално, да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на знаците, формите и цветовете. И тогава, посредством вглъбения поглед в картините, можем да се докоснем до дълбоката им поетика, да провидим, зад абстракцията, богатство от мисли. Тази индивидуална стратегия на символа в решаването на пластическите проблеми в творчеството на Александър Капричев допринася диалогът с неговото изкуство да продължи във времето. В настоящата ретроспективна изложба на Александър Капричев, организирана в Художествената галерия на гр. Варна, по повод на 65-тата годишнина от рождението му, са представени общо 126 творби – живопис, рисунки, акварели, проекти за стенописи, гоблени. Три от картините са от фонда на Градската художествена галерия във Варна, а останалите са предоставени от семейството на художника. По този начин изложбата дава рядката възможност да бъдат видени едновременно и голям брой неизвестни досега негови произведения. Експозицията е организирана като хронологичен екскурс в цялостното творчество на художника, като започва с неговите първи творби след завършването на Художествената академия в София и стига до зрелия му период и последвалото му заминаване в Англия (1997-2006). Изложените творби се отличават с качествата на колорита и с оригиналността си. Колекцията е комплектована от произведения, които са останали в ателието му във „Вулкан” до неговото разрушаване – печално събитие, на което заедно с колегите си от останалите ателиета, в една или друга степен стана жертва и Александър Капричев. Така изложбата се явява в известен смисъл и органична част от изкуството, създавано десетилетия наред в този уникален Арт център, останал за съжаление само в спомените и историята ни. Непосредствено преди заминаването на Александър Капричев в чужбина, в Художествената галерия на гр. Варна, през 1996 год., бе организирана негова самостоятелна изложба. Независимо че тя бе добре приета, в известен смисъл авторът не беше интерпретиран с неговата специфика и не получи онова признание, на което тогава и малко по-късно се радваха други художници от неговото поколение. Александър Капричев имаше своя позиция, извоювана с умението да мисли, да чувства и да работи като свободен творец. От друга страна, той бе сред малцината съвременни наши творци, които намериха артистичните средства, с които да съизмерят своето изкуство с големите европейски постижения. Значителна част от неговото обемно творчество е в чужбина, предимно в лични сбирки. Това, което е останало в България и може да се види в изложбата, е изключително като богатство на пластическата проблематика на един живописен възглед. В него няма наподобителство и разказ, а едно чисто емоционално въздействие, близо до това на музиката и поезията, изкуства, резониращи в пространството на картините, в духовно измерение с визиите. И това придава на живописта му неповторимо лично вълнение, което носи със себе си истините за принципите и смисъла в един творчески изживян живот, изпълнен с повратности и с високи стремежи. Познавам Сашо Капричев от дълги години, гледам последната му снимка, с пурата и с леко ироничната усмивка, и чувам неговите неизречените думи, които ни настигат във времето, от ръкописите му: “Повечето неща, които записа Представляват Погледът „навън”. А духът в какво ще се огледа?! Последва някаква усмивка И подаването на ръка. Запомних изражението на Очите. За ръката по пръстите Съдех.” Написах с почит към твореца Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед в НХГ Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2012 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството За изложбата в Галерия 8, Варна са избрани от колекцията на Александър Капричев графики създадени в периода 1996-1997 г. , някои от които за първи път се показват пред публика и три живописни платна емблематични за абстрактния стил на художника. По този начин, може да се направи една съпоставка, да се разбере колко дълбоко професионално художникът е разбирал и владеел изразните средства на графиката и на живописта. За Александър Капричев, чийто живописен стил се движи между лиричната абстракция и абстрактния експресионизъм, структурно са важни ония геометрични елементи, които „осмислят” символиката на цветовете, било в ритмично музикални хармонии, било в парадоксалното усещане за реалност, отвъд нея. Графиките изпълнени в техниката на цветния офорт, акватинта и цветна литография (техники предпочитани за българските художници от 80-те години, към чиято генерация принадлежеше художника) показват друга насока на мислене, съобразена със спецификата на графичната медия. Те носят белезите на сложно изградено пространство събиращо различни измерения, в които реалността има илюзорен образ. Времето е стопирано в античността, средновековието и съвремението. Образите са изтръгнати от конкретно място, връзките им с реалността са прекъснати и в изобразителното пространство на графичният лист те изграждат една паралелна действителност. И наистина, как по-ясно може асоциативно да се визуализират „Спомен” с образ на „Море”, „Луна”, „Портрет”, птица, муза, богиня, мълчание без да се пренебрегнат реалистичната изразителност на линията в пространството, движението. По контурите на фигурите линиите преливат сякаш една в друга, поемат трептенията на невидими движения, резонират с щрихи и преминават през траспарентни цветни зони. Художикът е написал с ръката си „ Личността е преходна, остава талантът” и ние, в нашето земно време имаме възможност да преживяваме сетивно знаците на неговия талант и живот в изкуството, като едно единение на музи. Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед 9 април 2012 г Up

Критика от Свилен Стефанов за Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба, Енергийни пространства, живопис и акварел в галерия "Академия", София 15 - 27 ноември 2014 г. Вероятно много неща могат да бъдат казани за изразните средства и образния език в творчеството на живописеца Александър Капричев. За комбинаториката, създадена от взаимодействието на линиите и мазките в неговите платна. За сложният му и експресивен колорит. Много неща в тази посока са вече написани от неговите интерпретатори. Но по някакви причини, това творчество остава сравнително недооценено и този факт би могъл да постави въпроси, значително по-широки от проблематиката на линията и цветното петно в полето на абстрактната картина. Проблемът идва от цялостното разбиране за абстракцията в развитието на новото и съвременното българско изкуство. Защото в нито един от периодите на развитие на художествения език през ХХ в. у нас не се наблюдава цялостно присъствие на нефигурални тенденции. Нещо повече, традиционно след средата на миналото столетие, българското изкуство развива своя път в руслото на идеологически подчертано фигурално изкуство. Но идеята за абстракцията никога не се е радвала на особена популярност не само поради присъствието на соцреалистическата доктрина, но и поради цялостна липса на осъзнаване на смисъла от подобно поведение в затворения доскоро свят на изкуството. Така е и през периода между 60-те и края на 80-те години, когато обновлението се извършва върху основата на един подчертано фигурален пластицизъм. С малки изключения така е и след това. Когато в страната започват политическите промени, една от примамливите точки на възможна опозиционност се оказва доскоро неудобната зона на абстрактното изкуство. И въпреки това възможността за създаване на нефигурална картина е ограничена, защото тя сякаш е изконно лишена от „здравия разум“ на практицизма на социалното си функциониране. В страна, в която всички завършили специализирано образование се смятат за професионалисти, защото притежават определени изобразителни умения се явява някак странно избирането на безобектно визуално мислене. Характерна черта за локалното разбиране на абстракцията, е че тя не е мислена като акт на спонтанно действие или откриване на възможности да въздейства като “ключ” към съзнанието и подсъзнанието на зрителите. У нас „абстрактното“ по правило се осмисля като продължаване и “извеждане” на определени пластични принципи и проблеми на линията, петното, колорита - имащи значение единствено като комбинация от формални. Така дълго време дори боязливото мислене за абстракцията в българското изкуство, се родее повече с някаква нефигурална декорация, отколкото с измеренията на идеализма и духовността, с които традиционно е натоварвано този тип изкуство още в неговите класически образци от началото на ХХ век. Творчеството на Александър Капричев са различава от по-горните констатации и тъкмо поради това днес се намира в активна фаза на показване и критическа интерпретация. Първото, което прави впечатление, е че този автор притежава сериозни познания за историческия път на развитие на абстрактното изкуство. Тук може да се говори за „учена“ живопис, за една „знаеща“ абстракция. В съвремието сякаш тук е вододелът между доброто и посредственото изкуство. Няма как в един претоварен от информация, исторически позовавания и препратки свят да играеш ролята на отстранен от света, простоват и поради това „искрен“ творец. При Капричев отношението към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното, е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък индивидуализъм. Защото това е скрития смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване. Проф. д. изк. Свилен Стефанов Up

Критика от Искра Павлова за Изложбата във варненската Галерия 8 “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 2016 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Александър Капричев IN MEMORIAM “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 15.08. – 5.09.2016 Изложбата във варненската Галерия 8 отново ни срещнa с творчеството на АлександърКапричев, един от значимите варненски художници.Александър Капричев /1945 - 2008/ е възпитаник на Националната художествена академия,специалност Стенопис. Творческият му път е свързан с родния му град Варна и най-вече слегендарните на времето ателиета във фабрика „Вулкан“, където художникът работи до заминаванетоси за Великобритания, през 1999 година. Престоят му там продължава седем години, през коитоКапричев живее и твори в ателиетата на Индипендънт студиос, в Лестър и Бирмингам.Професионалните му реализации са многостранни и се простират както в полето надекоративно – монументалните изкуства, като стенопис, стъклопис и гоблен, така и в кавалетнатаживопис, графиката, рисунката и акварела.Приживе Александър Капричев е записал в биографията си участия в национални имеждународни изложби, като Биенале на графиката Варна, арт панаир „Импресия“, Пловдив,международна изложба в град Сарагоса, Испания, годишните изложби на Кралското общество наакварелистите, Лондон и Индипендънт студиос, Великобритания.След неговата преждевременна и внезапна кончина през 2008 година, семейството иколегите му организират няколко негови изложби – в Градската художествена галерия „БорисГеоргиев“, Варна, галерия „Средец“, София, Галерия „Академия“ на НХА, София, галерия„София“ на Българския културен институт в Лондон и двукратно в Галерия 8, Варна.Носител е на специално отличие за живопис на Лондон арт биенале 2015 и десетотоБиенале Флоренция, 2015, а негови произведения са притежание на Националната художественагалерия, София, Министерството на културата, Градска художествена галерия, Варна и на частниколекции в страната и чужбина.Професор Чавдар Попов пише за Александър Капричев следното: „Той е от онези автори,които не се придържат и не се ориентират в някаква линейна последователност в своята естетическа ихудожническа еволюция. Капричев активно търси, експериментира, открива, смело навлиза вразлични видови и технологични територии на пластическото творчество, често се връща назадединствено с цел да разшири и отвори пред себе си нови творчески хоризонти.“„Изложба „Линия и цвят“ за първи път включва скици от творческата „кухня“ на художника,рисунки на Александър Капричев, рисувани през различни творчески периоди и акварели отанглийския период, определени от неговия колега Стоян Петров като „цветна игра върху белия лист“.Скиците са от различни периоди. Някои от тях визират скулптурни форми и проекти.Акварелите, както е видно от поставените дати, са изпълнени импулсивно, предават еднотопло есенно настроение. Александър смяташе, че всяко наименование стеснява възприятието изатова повечето творби са без название. Въображението на всеки индивид е ключът къмвъзприемането на дадена творба, особено за абстрактните картини.“ Искра Павлова Up

Критика от Чавдар Попов за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ЧАВДАР ПОПОВ Варненска градска художествена галерия, Ретроспективна изложба юли–август 2010 Александър Капричев е фигура, разположена до известна степен паралелно на основните тенденции и процеси в българското изобразително изкуство, които се развиват през последните четири десетилетия на ХХ век. Имах привилегията да го познавам лично, макар и за съжаление не толкова добре. Той беше един от първите варненски художници, с които се запознах през втората половина на 70-те години, когато самостоятелно поех по пътя да се утвърдя като художествен критик. Той съзнателно избягваше да налага категорично присъствието си в общественото съзнание или да попада в заглавията с показни и амбициозни прояви. Неговото изкуство се развиваше в рамките на една привидно доста индивидуална духовна оазисна територия, без приживе да получи нивото на признание, което безспорно заслужаваше. Най-вероятно сред различните фактори, които можем да откроим, са неговата неконформност, както и откровеният и честен подход, който имаше към собственото си изкуство. Завършил стенопис в Националната художествена академия, Александър Капричев през целия си живот беше свободен художник, което не е случайно. Това обстоятелство създаде възможност той свободно и последователно да изразява своето кредо, освобождавайки го от неетични компромиси между мисълта и заниманията си. Значимото наследство на неговото изкуство, от което в настоящата изложба можем да видим само част, включва многобройни рисунки, офорти, литографии, акварели, живописни творби, стенописи и гоблени. Изложбата, по очевидни причини, представя основно негови рисунки и живопис. Една от най-характерните, отличителни черти на художествения стил на Александър Капричев е балансът, който той постига между интелектуалното съдържание на образите и ясно дефинираните художествени форми, чрез които това съдържание е визуално изразено. Той никога не се ограничаваше в полето на чисто художествените проблеми, нито се отдаваше на формотворчески създания и експерименти заради самите тях. За него всеки щрих, всяка линия или цветна повърхност са свързани с конкретния проблем, който трябва да бъде решен в дадена картина, като по този начин те са едновременно структурен компонент на езика на изразяване, на художествената форма, и заедно с това са свързани със значително по-широка интелектуална сфера. Дълбокият и траен интерес на художника към поезията и литературата изобщо, към музиката и философията, не може да бъде нито случаен, нито допълнителен вид „интелектуално“ занимание. Напротив – те са неразделна част от формирането и развитието на неговия специфичен художествен свят. Следователно един от основните проблеми е пренасянето на интелектуалното съдържание в определената материална тъкан на неговото живописно изкуство. Този проблем, естествено, не е присъщ само на този конкретен варненски художник. В неговото изкуство обаче той придобива отчетливи индивидуални решения и форми. Изложбата включва абстрактни, нефигуративни композиции, които преобладават по тематика и брой, както и някои голи тела, портрети и няколко натюрморта. Изкуството на Капричев обаче се простира отвъд обичайното иконографско и тематично деление, типично, наред с други неща, за основните тенденции на българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Това показва, че идеите и ключовите художествени теми в неговите картини, „изляти“ във визуални образи, не се подчиняват напълно на традиционното тълкуване на прокрустовото ложе и на систематичния ред на жанровете. Още на пръв поглед е очевидно, че ярките цветови гами преобладават в неговите картини. Ако трябва да определим доминиращ стил, това е лирична абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с абстрактния експресионизъм. Според мен дълбокият резонанс на по-голямата част от художествените опуси на Александър Капричев е контрастът и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактния и фигуративния принцип. Вярвам, че тази специфична „двойственост“ е скритото, фино ядро на повечето от неговите картини, особено на нефигуративните. Бинарните контрасти, формулирани като хармония срещу конфликт, сливане на тонове срещу контраст и т.н., са онези едновременно интелектуални и художествени, формообразуващи елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се постига същността на тяхното визуално изразяване, както и въздействието им върху възприемащия наблюдател. Картините са изградени от цветни структурни повърхности, понякога геометрични, по-често неопределени. Линията в повечето случаи носи автономна, архитектонична функция, свободно разлятата цветна повърхност понякога придобива характеристиките на импровизиран, но майсторски изрисуван йероглиф, а в други случаи е оставена на прищевките на момента. Макар да звучи като трюизъм, примерът на Александър Капричев ни напомня за онези случаи, които отново и отново ни учат, че е напълно обичайно истинската стойност на един художник да бъде оценена едва след смъртта му. Затова ретроспективни изложби като тази са ценни. Въпреки че настоящата изложба може би не е напълно ретроспективна в строгия смисъл, тя все пак дава добра представа за света на този изключително талантлив, загадъчен и оригинален творчески дух. Следователно тази изложба, освен че отдава почит на паметта на Александър Капричев, прави и значителен принос към българското визуално изкуство на ХХ век, чиято пълна история тепърва предстои да бъде написана. Проф. д-р Чавдар Попов Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Изложба 70 години от рождението на художника 2015 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството "Изкуството на нашия век, се задъхва от недостиг на нежност.Абстрактното изкуство помагада се види незримото,да се отдели безкрайното от ограниченото." "[....] между 1999 и 2005 година[...] Александър Капричев създава чисто абстрактна иенформална(Informel) живопис. Това са големи по формат живописни творби, наситени сенергията на отвореното пространство, светлината и ритъмът на четката, в пластиченезик стилово близък с ташизма(Tachism) и жестовата експресия на Жорж Матийо и ХансХартунг и автоматизма на Андре Масон.Живописта му се разпознава със сложната си структура, с ясно изведената геометрия налинии и форми които композиционно влизат в съотношение с цветовете – принцип, накойто в едно музикално произведение се хармонизират звук, ритъм и сила.Абстратните творби на Капричев носят фигуративни и пейзажни асоциации, с фокусираневърху енергийното насищане на пространството, посредством виртуозно положени цветнищрихи, линии и петна. В тях има вибриращи квадрати и кръгове, паралелни линии,оптични и статични форми пребразяващи се в знаци и символи.Живописната му концепция визуално се гради от виртуални конструкциипредставляващи комбинация от абстрактни и геометрични елементи, изразяващи сетивнодуховната експресия на неговата свръхчувствителност в цветове.Това е една интелектуална, философски осмислена живопис, която резонира всвободното изобразително пространство на картината и отразява пулсиращата творческаенергия на художника." Пламена Димитрова Рачева Изкуствовед, Директор ГХГ Варна Изложба 70 години от рождението на художника, 26 юли - 30 август 2015 г. Up

БИОГРАФИЯ Александър Капричев е роден във Варна през 1945 г. Завършва Втора гимназия във Варна, а след това Художествената академия в София, където получава специалност „Стенопис“ при проф. Георги Богданов и проф. Мито Гановски. След завършване на Академията започва работа като художник на свободна практика в едно от ателиетата на бившата фабрика „Вулкан“, превърната в център за художествени ателиета. През 1976 – 1978 г. е избран за председател на Варненското дружество на младите художници, а през 1980 г. става член на Съюза на българските художници. Между 1999 и 2006 г. живее и работи във Великобритания, присъединявайки се към Независимите студия в Лестър и Бирмингам. След това, през 2006 г., се завръща в родния си град Варна с планове за нова творческа работа и намерението да направи ретроспективна изложба, която за съжаление не успява да осъществи поради внезапната си смърт през 2008 г. Творчеството на Александър Капричев обхваща изобразително изкуство и декоративно-монументални произведения. Той е оставил значителен брой картини, акварели, рисунки, офорти и проекти за монументално изкуство, стенописи, витражи и гоблени. Стилът му, ако трябва да го дефинираме, може да се свърже с лирическата абстракция и абстрактния експресионизъм. Александър Капричев обаче, черпейки от българските и световните художествени традиции, които е изучил задълбочено, е създал свой собствен индивидуален и разпознаваем стил. Колекции Някои от неговите произведения на изкуството са притежание на: Националната художествена галерия, София; Министерство на културата на България; Градска галерия Варна и много други частни колекционери. Изложби Приживе, неговите произведения на изкуството са били показвани в: Групови изложби на варненски художници в Сарагоса, Испания през 1993 г.; Самостоятелна изложба във Варненска градска галерия „Борис Георгиев“ през 1996 г.; Биенале на графиката, Варна, 1997 и 1999; Панаир на изкуствата „Импресия“, гр. Пловдив, 1997 и 1999 г.; Mall Galleries, Кралски институт на акварелните художници, Лондон, 2000; Годишни изложби на независими студия във Великобритания през 2002, 2003, 2004 и 2005 г. През последните години творчеството на Александър Капричев беше представено в няколко изложби: ретроспективна изложба на картини, акварели и рисунки, създадени в годините преди 1999 г., беше курирана от Ванко Урумов във Варненската градска художествена галерия и беше показана между 1 юли и 3 август 2010 г. По-късно, между 1 и 15 септември 2010 г., селекция от негови произведения от същия период беше изложена в Художествена галерия „Средец“ на Министерството на културата, София, с куратори Георги Трифонов и Пламена Димитрова-Рачева. Акварелите на Капричев, създадени в Англия, бяха показани за първи път в Галерия 8 от 1 до 30 април 2011 г. През април 2013 г. Галерия 8 изложи част от графиките, офортите и литографиите на художника, някои от които бяха показани на публиката за първи път. Между 26 ноември и 6 декември 2013 г. изложбата „Цветни съзерцания“ в Софийската художествена галерия на Българския културен институт в Лондон представи картини и акварели, създадени в Англия между 1999 и 2006 г. Куратор беше проф. д-р Чавдар Попов. В изложбата „Вдъхновяващи пространства“ както картини, така и акварели бяха изложени в галерия „Академия“ в София през ноември 2014 г. Куратори: проф. д-р Чавдар Попов и проф. д-р Свилен Стефанов. На Лондонското биенале на изкуствата през 2015 г., с участието на 140 художници от 40 страни, работата на Александър Капричев беше отличена със специално отличие за високи постижения в живописта. Една от неговите картини беше изложена в музейната експозиция на Лондонското биенале на изкуствата през 2017 г. Изложбата „Вдъхновяващи пространства“ беше показана отново във Варненската градска художествена галерия от 30 юли до 30 август 2015 г., тогава посветена на 70 години от рождението на художника. Творби на Александър бяха селектирани и показани и на X Флорентинското биенале през 2015 г. През август 2016 г. Галерия 8 на Варна представи изложбата „Линия и цвят“, картини и рисунки. На Лондонското биенале на изкуствата през 2017 г. една от неговите картини беше изложена в музейната колекция. През септември 2017 г. „Есенни докосвания“ в галерия {a} cube, София, представи абстрактни акварели, създадени в Англия между 1999 и 2006 г. През януари 2018 г. 12-звездната галерия на Европейската комисия в Лондон беше домакин на Художествената колекция на българското Министерство на външните работи, включително емблематична картина на Александър Капричев. Между 26 май и 12 юни 2018 г., ROOM ART SPACE във Венеция, част от ITSLIQUID, избра една от неговите картини за своята изложба по време на Архитектурното биенале. По-късно, през септември 2018 г., галерия „Финес“ в София откри новия си сезон с експозиция от негови произведения, включваща картини, акварели, офорти и литографии. През октомври 2018 г., Градската художествена галерия във Варна беше домакин на изложбата „Есенни докосвания“ с акварели от английския период на художника. През юли 2019 г., като част от съпътстващите изложби на II-рото триенале „Духът на акварела“ на IWS, 18 акварела бяха показани на варненските любители на изкуството в галерия „Тереза Зиковска“. Експозицията на триеналето, включваща абстрактен акварел от Александър, беше показана в осем български града, включително столицата София. Градската художествена галерия Варна отново отдаде почит на художника с изложба през юли-август 2020 г., която за първи път представи неговите монументални проекти и гоблени, както и емблематичните му картини от последния, така наречен английски период на художника. През април 2022 г. Галерия 8 Варна изложи избрани произведения на изкуството от 90-те години на миналия век. Арт център Плевен представи част от колекцията на Александър Капричев за първи път между 27 юли и 13 август, като по този начин запозна любителите на изкуството в града с творчеството на художника. Up

Изкуството на Александър Капричев Периодът между 1999 и 2008 г. Творчески посоки и търсения През този период до 2006 година Александър работи в Англия, в Индипендънт Студиос, в Лестър и Бирмингам. Наречен условно английски период, или “можем да кажем “късен” период, той е и период на истинска творческа зрялост и пълноценно разгръщане на значителния му потенциал на художник..”. “Акварелите създадени от септември 1999 г до 2005г се отличават с лиричност, изпълнени с меко разливане на живописната материя. Тук-там се появяват спонтанни линии, удари на четката, пластически акценти. Енергиите, силите на привличане-отблъскване, на които той дава свободен израз, като типологична аналогия, съдържат в себе си нещо от живописния свят на Василий Кандински. На отделни места художникът сякаш оставя да “говори” самата неравност, грапавина на хартията, на листа върху който е положен акварелът.” (проф.д-изк. Чавдар Попов) “В своите акварели, Александър създава абстрактни интерпретации на магически пространства и един отличим набор от символи, като успява да долови деликатната изразност само с няколко пестеливи линии. Той изследва вътрешните си мисли и тежнения чрез цветовете и формите, като изгражда отличаващи се с безвремие и уникална елегантност композиции.” Елена Фоски, арт критик, МААК. “…една от най-характерните особености на художническия натюрел на Александър Капричев се състои в постигнатия баланс между духовното съдържание на образа и изчистените пластични форми, посредством които това съдържание придобива видим изказ. …. При него всеки щрих, всяка линия или цветно петно, в зависимост от конкретния проблем, решаван в дадената творба, е едновременно структурен елемент на езика, на художествената форма, но заедно с това е свързан и с едно значително по-широко духовно поле.” “Александър Капричев блестящо демонстрира безкрайните изразни възможности на нефигуративността. Елементите на неговия образен език – точката, линията, петното, плоскостта, формата, цветът, фактурата – в многобройни, често неочаквани комбинации помежду си, създават сложна и богата, наситена полифонична оркестрация, изграждат пулсиращо, динамично пространство, неспирни метаморфози на “сгъстяване’ и на ‘разреждане’ на живописната субстанция…“ Много важен е характерът на пластическия знак, който е натоварен със значителен смисъл. Самият автор го определя като “символен знак за неделимост на дух и материя”. Up

Изкуството на Александър Капричев Периодът между 1990 и 1998 г. Творчески посоки и търсения През това десетилетие Александър Капричев продължава линията на развитие на своите живописни, абстрактни композиции, акварели, рисунки и графики. В цикълa “Музика” авторът демонстрира трайни и задълбочени интереси в областта на музиката, философията и естетиката. Паралелно с приятелството с музиканти има шанса да е част от турнето на Студио “Концертанте” в Италия, 1995 г. с диригент Васил Казанджиев и солист Минчо Минчев, което дава заряд за създаването на редица творби от втората половина на 1990-те години с препратки към емблематични музикални произведения. През този период се появява и серия графики, интересни и фино гравирани, лирични офорти, както и цветни графики, ‘заредени със силни образни внушения. Забележителни са някои от големите офорти/акватинти, изградени като сложни съчетания от рисунъчни и фигуративни елементи, с доминантата на линията, отделни фрагменти, въздействат със значителния си замисъл, с цялата си композиционна огранизацията и, както винаги, с впечатляващата сериозност на пластическото послание. “Ехото” на различни културни епохи, пластове и образи се преплитат с личните, индивидуалните усещания и тълкувания на автора.” Останали са също и много скици, рисунки, композиционни решения, които макар да имат ескизен характер, притежават качествата на напълно самостойни, зрели творби. Графични работи Up