Периодът обхващащ 1970-те години до 1986/89 г. отразява наученото в Академията и стремеж за оттласкване от ‘академичното’. Създадени са първите абстрактни композиции, нещо относително необичайно за българското изкуство от онова време.

Проектирани и изпълнени са предимно декоративно-монументални произведения, паралелно с кавалетни творби: 4 стенописа, 5 гоблена в гр.Варна,  1 стенопис и 1 витраж в гр.Шумен.

Като монументалист Александър Капричев, разгръща най-ценните си качества на творец, заявява свободното си и новаторско мислене в овладяването на пластическото пространство. Гоблените отразяват абстрактното мислене и композиране,  отличими и непрекъснато обогатявани през целия му творчески път.  

Между 1976 и 1988 г. Александър посещава Лондон и Париж и има възможност да се докосне до изкуството на едни от най-известните модерни художници, както и да види оригинални творби на класическото изкуство. Влиянието е видимо. “От класиците се учи на занаят, на законите на композицията и пространственото изграждане. От модернистите на творческа свобода, на умението да изгради своята собствена индивидуалност с удачно и адекватно намерени пластически и индивидуални средства”.