Изложба „Музикални съзерцания“ – През погледа на музикант
Изложбата „Музикални съзерцания“ (05.11–02.12.2025) още веднъж подчертава неразривната връзка между изкуствата — как те се обогатяват и вдъхновяват взаимно, като в крайна сметка споделят една и съща мисия: да ни пробудят и да изразят божествения творчески дух в нас.
За Александър Капричев връзката между музика и живопис не е случайна, а дългогодишна творческа линия. Много от неговите произведения носят музикални заглавия и са вдъхновени от конкретни композиции. Обхващайки почти всички големи музикални епохи, тези картини разкриват неговата дълбока музикална култура, творческа взискателност и въображение с широк размах. Подходът на Капричев е изискан, интелектуален и виртуозен — свободно съчетава техники и претълкува философската същност на музиката чрез цвят и форма.
Съзерцанието, подобно на слушането на музика, е интимен акт — път към себепознание. Музиката, най-абстрактното от изкуствата, предлага безгранична свобода, но остава нежна и дълбоко човешка. Капричев успява да кодира моменти на „музикално съзерцание“ в своите картини, канейки зрителя в медитативно, внушаващо и почти сакрално преживяване.
Изложбата в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна включва над четиридесет и осем произведения с музикални заглавия. Богатството от идеи, цветове и хармонии е огромно; заглавията служат единствено като отправна точка към богатия творчески свят на художника.
Барок: Вивалди, Бах, Хендел
Вдъхновен от „Четирите годишни времена“ на Вивалди, Капричев рисува само „Лято“ и „Зима“, подчертавайки идеята, че природата има два истински полюса — слънцестоянията — а всичко останало е преход. Родствената картина „Калейдоскоп“ подсилва този природен цикъл; и трите произведения споделят мека, светла колоритна хармония.
Картината „Фуга“ по Бах излъчва сериозност и архитектурна яснота. Нейната геометрична структура и тъмни тонове напомнят строгостта на полифонията, а светли елементи загатват духовно възвисяване — достоен поклон пред дълбоко религиозния светоглед на Бах.
За разлика от това, вдъхновената от Хендел картина „Хорал“ сияе с ефирност и пастелна светлина, отразявайки тържествения дух на „Месия“ и неговото послание за божествена слава.
Класицизъм: Бетовен
Картината „Соната“, вдъхновена от Соната №1 във фа минор на Бетовен, отразява цикличността и контрастите на класическата сонатна форма. Три цветови гами обединяват композицията, докато динамични диагонали, скрити форми и игра на светло и тъмно улавят дръзновението, енергията и конструктивното майсторство на Бетовен.
Романтизъм: Шопен, Берлиоз, Сибелиус, Дворжак, Брамс
Картините на Капричев, вдъхновени от епохата на романтизма, разкриват забележителна чувствителност. „Ноктюрно“ създава усещане за жизнеността на нощта и интимната изразност на Шопен, с движение, вплетено в тъмни тонове и наслагвани форми. „Реквием“, по Берлиоз, изразява спокойствие и философски размисъл за живота и смъртта чрез топли тъмни нюанси, осветени от вътрешна светлина — предавайки вечната двойственост между мрак и сияние.
Произведенията, вдъхновени от Сибелиус, Дворжак и Брамс, улавят националния дух и емоционалния размах на всеки от тези композитори, отново показвайки как от изкуството се ражда изкуство.
Модернизъм: Гершуин, Стравински, Пендерецки
Картината „Рапсодия в синьо“ отразява сливането на класическа структура с джазова спонтанност при Гершуин: динамични, контрастни сини тонове предават пулса на модерния градски живот.
„Тайнството“, по Стравински и неговото „Пролетно тайнство“, експлодира с първична енергия, ъгловати форми и ярки цветови контрасти, отеквайки революционните ритми на балета.
„Тренос за жертвите на Хирошима“ на Пендерецки вдъхновява строга, медитативна композиция в черно, бяло и метални тонове — визуален израз на скръб, съпричастност и морална дълбочина.
Заключение
Картините на Капричев не са илюстрации, а самостоятелни художествени интерпретации, разкриващи общите основи на музиката и визуалното изкуство — ритъм, хармония, контраст, движение и емоция. Неговите произведения въплъщават принципите на „виждане на звука“ и „чуване на цвета“, съчетавайки конструктивна строгост с изразна свобода.
В крайна сметка неговото изкуство потвърждава, че музиката и живописта обитават едно и също духовно пространство: те се стремят да изразят неизразимото и да се докоснат до вечното. Картините на Капричев са музика — преобразена в цвят, форма и светлина.
