Ретроспективна изложба - 75 години от рождението на художника

Изпратено до Градска художествена галерия във Варна за откриването на изложбата на Александър Капричев по случай 75 години от рождението на художника.

 

„Александър Капричев е изключително явление в българската култура. Художник от висок калибър, Капричев е оставил трайно наследство в областта на живописта. Неговите творби впечатляват с неповторимата си красота, оригиналност на стила и духовно съдържание. Всичко това го прави достоен представител на България на международната сцена.“

 

Коментар от Пенка Казанджиева, преподавател по история на изкуството в Музикалната академия, София

 

Опитвам се да си обясня поразителното присъствие на перспектива и поетика в творбите на Александър Капричев. Наслагването на постоянен поток от трансформиращи се форми, перспективи, отпечатъци от паметта и неизменната трайност, кристализирана в знак, символ, съответства на външно изразената, целенасочено замислена музикалност на неговите картини.

Музикалните цикли и техните аналози във визуалните изкуства са особено очевидни в стремежа към представяне на невидимото чрез видимото — например концепцията за времето и тази за незавършения настоящ момент.

При Паул Клее абстрактната идея и музиката се свързват с темпоралното, сродно на същността на творчеството в природата и изкуството. Клее трансформира движенията на диригента в графични символи – визуално изпълнени с музикално съдържание йероглифи, от които създава серия от рисунки на лодки и кораби. Платноходките с мачтите и въжетата си символизират движението на небесните тела, докато ветровете и светлината са метафорично представяне на темпоралното съществуване, повтаряща се тема в творчеството на Уилям Търнър – предшественик на абстрактната живопис.

Намирам смислено съответствие между визуалната естетика на Клее и Търнър и тази на Александър Капричев. Многостранното пресичане на пространството и времето, постоянно движещи се, като в музикално произведение, остават характерни компоненти на изкуството на Капричев. Следователно не е случайно, че те доминират творческия му процес и това би могло да обясни музикалния резонанс в заглавието на неговата картина, като например „Композиция“, където искрицата светлина и нейната прозрачност са завладяващи. Те изострят способността на окото да търси и да търси отвъд видимото, за да открие невидимото — платна, мрежи, лъкове и стрели, пресичащи се в пространството, на различни разстояния, преди и след линията на хоризонта. Преживяване на самопознание чрез изкуството, използващо вътрешния архив от съхранени образи, звуци, светлини, атмосфери, свързващо отново с първичното.

Именно предсократическите философи са наблюдавали и интерпретирали природата чрез поведението на четирите първични елемента (земя, въздух, огън, вода), „Стойхейон“, което на гръцки означава всяко първо нещо или принцип. Например, за Хераклит огънят е бил първият принцип на вселената, всички неща са били разменени за огън, докато за Емпедокъл първичната вода обгражда земята в нейната цялост, представлявала е началото на сътворението и е представлявала игра на форми, време и памет. По същия начин, в картините на Александър Капричев, вездесъщият хоризонт, като краен ръб на повърхността на видимото, докосващ се до невидимото, в стремеж към безкрайното, е вдъхновен от вечния стремеж на художника – емоционален и вечен.