Search Results

Лондонско биенале на изкуствата 2015 Up

Критика от Чавдар Попов 2020 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Проф.д.изк.Чавдар Попов 14.08.2020 ПОЛЕ НА НЕСПОКОЙСТВИЕТО Самостоятелна изложба на Александър Капричев, посветена на 75 години от рождението му. Градска художествена галерия Варна (7–26 август) Изложбата на Александър Капричев в градската галерия във Варна по подходящ начин ознаменува един несъстоял се юбилей – през настоящата година художникът, кой то внезапно напусна този свят преди 12 години, щеше да навърши 75 години. Грижливо селектираната „представителна извадка“дава на публиката много добра идея за неговия принос в българското изкуство, кой то все още като че ли не е намерил полагаемото му се място в панорамата от различни имена, нашумели, малко или много през втората половина на ХХ век. Има художници, които не се натрапват от телевизионните екрани, не заемат челните редове на вестникарските материали нито пък най -изгодните пространствени зони в изложбените зали. С течение на времето обаче тези конюнктурни фактори, които в момента са имали, естествено, определени предимства, сякаш все по-отчетливо губят своето значение. Александър Капричев е точно от този тип автори – без да шуми и да се самоизтъква, той вършеше своята работа като добросъвестен и морално отговорен май стор. Ако трябва само с няколко думи да се опитаме да характеризираме неговото кредо, можем да кажем следното. Интерпретацията и третирането на живописната материя в картините му се характеризират с пулсираща напрегнатост, с богати нюансировки и степенувания на тоновете. По принцип творбата, каквито и да са конкретният мотив или тема, рядко е завършена в традиционния смисъл на думата. Тя е по-скоро в процес на „ставане“, трепти сякаш във вихъра на неспирно оформяне, на понякога мъчителна материализация. Ставаме свидетели на основните фази на съграждане на живописната тъкан, която кристализира постепенно в разнообразни фактурни решения, редуващи гладката форма и релефа. При подобен подход, картината се очертава преди всичко като своеобразен терен, топос за проектиране на определени динамични конфликти, спирка по пътя за незнай но къде, „поле“, заредено с неспокой ствие, с някаква трескавост и с напрежение. За Капричев рисунката или платното не са пристан, фиксиращ достигнатото веднъж завинаги равновесие. За него като че ли не съществува успокоена, окончателна хармония. Светът е изтъкан от противоречия и тези противоречия безспир импулсират творческия акт. Този живописен почерк е производен, естествено, от определен тип пластически мироглед. В този смисъл Александър Капричев е от онези художници, за които първостепенно значение има, така да се каже, изначалният трагизъм на битието ни, драмата на човешкото съществуване на планетата. От друга страна обаче, той е художник, кой то отдава изключително значение на естетиката, на пластическата завършеност на творбата. Ето защо ако бихме могли да говорим за хармония в по-нестандартния смисъл, тя се търси най -вече в тоналните съпоставки, в колоритните решения (локалните, „малките хармонии“), в подбора на гамите. Екзистенциалните конфликти, на пръв поглед парадоксално, намират своя особен контрапункт в затворения и в автономния „самоценен“ пластически свят на произведението. Композиционният скелет на картината, за основа на която авторът често използва? геометризирани елементи и въвежда определени линей но изразени закономерности и ритмични групи, често пъти се съчетава с трепетно нанесени мазки, богато нюансирани като тонални стой ности и като фактура. Живописното кредо на художника е подчертано ориентирано към нефигуративното начало. Там, където има фигури, като правило те са „затворени“ в себе си, некомуникативни, въздей стват като единични капсулирани „монади“, често непроницаеми в своята дълбоко стаена енигматика. Авторът обича широките имагинерни безбрежни пластически пространства, понякога си служи със стремително „бягаща“ перспектива, друг път подробно и съсредоточено обработва двумерната плоскост на самата живописна субстанция. Това му позволява да разгърне своя талант както в мащабите на голямата пластическа композиция, така и в малките форми. Ако трябва в заключение да формулираме някаква стилова доминанта за голяма част от картините на Александър Капричев, това е лиричната абстракция, съчетана по парадоксален начин с елементи на абстрактния експресионизъм. От значение е напрежението между силите на привличане и на оттласкване, между фигуративното и нефигуративното начало в пластическото формообразуване. „Бинарните“ опозиции като хармония/конфликт, преливане/контраст, и т.н. са онези едновременно и мирогледни, и формални елементи на синтаксиса на художника, чрез които се реализира органиката на визуалния образ и неговото въздей ствие върху зрителя. Освен дължимото към паметта на Александър Капричев, тази изложба, както впрочем и цялостното творчество на автора, представлява принос и към все още ненаписаната история на българското изкуство през ХХ век.

Критика от Елена Фосчи 2017 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството ЖИВОПИСНИ ИЗЛИВИ НА МЕЛОДИЧНИ СОНАТИ При възхищението от ексцентричния диапазон на художествените творения на Александър — от сензационни акварели до драматични маслени платна — човек е поразен от финеса и красноречивия почерк на художника, чиято личност прозира през великолепни и многостранни картини. От началото на 80-те години, когато Александър започва кариерата си като артист, той оставя забележим отпечатък в изкуството, влизайки в дуел и преплитайки се с Великите майстори на миналото чрез своето виждане и изящно изпълнение. Александър предава спектър от противоречиви и съзерцателни емоции в разнообразните си произведения на изкуството. Зрителят може да се възхити на дълбока деликатност, подсилена и обогатена от изобилие от значения, които всъщност предлагат сложна множественост, доловима в текстурата на художествения почерк на Александър. Въпреки абстракцията на живописните описания, зрителят винаги е способен да разпознае различни гледни точки и отчетливи, но взаимосвързани интерпретативни равнища. Анализирайки интригуващия преден план, акцентиран от танцуващи геометрии и загадъчни извити форми, сетивата ни биват пленени от оркестър от сетивни стимули, докато всеки мек нюанс се преобразява в концерт от нежни сонати. „Хармонията на цвета и формата трябва да се основава единствено на принципа на правилния контакт с човешката душа“, пише Василий Кандински, пионер на нефигуративното изкуство. Александър Капричев напълно отразява тази идея в своите въздействащи акварели чрез елегантен ансамбъл от форми, които вибрират в безвременна аура. Всъщност, както в „Импровизациите“ и „Композициите“ на Кандински, концепциите на Капричев поразяват зрителя, изправен пред емоционална синестезия, провокирана от дъги от бледи тонове, музикални конотации и симетрични структури: поема от форми и атмосфери, които сякаш възникват от далечни светове. Артистичността на Капричев успява да създаде подобен спиращ дъха ефект у зрителя чрез цялостна и възхитителна комуникация на духа, замислена не само от руските майстори, но и от абстрактните експресионисти. Сред своите акварелни творби Капричев представя абстрактни интерпретации на магични обкръжения и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изражения само с няколко линии. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с безвременна и уникална елегантност. Освен това оригиналните картини на Александър се отличават с енергично фрагментирани мазки, които свидетелстват за чувствителност към изобразяването на светлината чрез използването на контрастиращи топли и студени нюанси. Потапящите полета от цветове в много от неговите картини често ни напомнят за движението на абстрактния експресионизъм, по-специално за Барнет Нюман, тъй като умелият почерк на Капричев вдъхновява сходен ефект на цялостност и хармония. Решителни блокове от съотносими цветове, които притежават собствена жизнена сила, улавят зрителя в лабиринт от контрастни емоции. Всеки нюанс съдържа „дъх на живот“, чрез който зрителят преживява отново гъсто структурираните композиции, изобразявани от Марк Тоби, както и емоционалната атмосфера на абстрактните шедьоври на Вилем де Кунинг. Изкуството на Капричев няма граници в експериментите, стиловете и духовете, варирайки от символични маслени бои и жизнени акрили до медитативни акварели и динамични рисунки. Невероятното наследство на този надарен художник ще бъде ценено години наред. Елена Фосчи, Изкуствовед, Международна конфедерация на арт критиците Up

Критика от Кристофър Роузууд Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Анализ на творчеството Загадъчните абстракции на Капричев са поетични метафори сътворени от човек сизтънченост, вещина и креативен интелект. Цветовите търсения подчертават потенциалза вътрешна комуникация между дистанцирани състояния чрез конфликтни инесъответстващи багри, които се превръщат в безименни протагоности в завладяващотоживописно пътуване към най-дълбоките, подсъзнателни измерения на художника.Откликвайки на безценни шедьоври на Марк Ротко, емоционалните хоризонтина Капричев могат свободно да бъдат интерпретирани от зрителя с техните приглушен/меки геометрични форми плуващи в богати цветни пространства. Контрастиращи капкиот чиста боя се плъзгат върху други цветове, създаващи стимулиращ прозорец къмсъзнанието за многопластова душевност. Артистичните пътища на Александърсвидетелстват за едно еволюиращо пътуване наситено с емоциончни значения, които тойизразява чрез разнообразни похвати и техники, които включват елементи от символизмадо чистата абстракция.Анализирайки творбата "Без название" акрил върху хартия от британския период наКапричев, по специално между 2004 и 2005 година, зрителят може ясно да усетидуховността и мистицизма излъчвани от експлозивните пигменти. При по-задълбоченразмисъл, светлата и уникална палитра наелектризирва творбата/ структурата чрезомайващото притегляне на студените цветове към по-топлите багри.Въпреки това, вертикалността на стичащите се надолу нюанси на жълто прекъсватхоризонталните паралелни линии, които държат задния план, създавайки балансиранамрежа от символични изображения и културни препратки.Ненадминатият майстор на пространствените цветни полета, Марк Ротко описва съюзътмежду художника и цвета така: " Ако само ви вълнува отнасянето на цветоете един къмдруг, убягва ви най-важното. Имам за цел да изразя големите емоции- трагедията,екстаза, гибелта." По същият начин Александър Капричев си е представялнепосредственото общуване със зрителя, за да бъде той разчувстван, развълнуван иучуден от неговото изкуство, което надскача границите на чистата естетска красота и сестреми към по-висока същност.С времето , радикалният и изобретателният стил на Александър ще оцелее и има свояприност в съвременото световно изкуство. Кристофър Роузууд Международна конфедерация на арт кририците Up

Биенале на съвременното изкуство във Флоренция 2015 Up

Критика от Чавдар Попов за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ЧАВДАР ПОПОВ Варненска градска художествена галерия, Ретроспективна изложба юли–август 2010 Александър Капричев е фигура, разположена до известна степен паралелно на основните тенденции и процеси в българското изобразително изкуство, които се развиват през последните четири десетилетия на ХХ век. Имах привилегията да го познавам лично, макар и за съжаление не толкова добре. Той беше един от първите варненски художници, с които се запознах през втората половина на 70-те години, когато самостоятелно поех по пътя да се утвърдя като художествен критик. Той съзнателно избягваше да налага категорично присъствието си в общественото съзнание или да попада в заглавията с показни и амбициозни прояви. Неговото изкуство се развиваше в рамките на една привидно доста индивидуална духовна оазисна територия, без приживе да получи нивото на признание, което безспорно заслужаваше. Най-вероятно сред различните фактори, които можем да откроим, са неговата неконформност, както и откровеният и честен подход, който имаше към собственото си изкуство. Завършил стенопис в Националната художествена академия, Александър Капричев през целия си живот беше свободен художник, което не е случайно. Това обстоятелство създаде възможност той свободно и последователно да изразява своето кредо, освобождавайки го от неетични компромиси между мисълта и заниманията си. Значимото наследство на неговото изкуство, от което в настоящата изложба можем да видим само част, включва многобройни рисунки, офорти, литографии, акварели, живописни творби, стенописи и гоблени. Изложбата, по очевидни причини, представя основно негови рисунки и живопис. Една от най-характерните, отличителни черти на художествения стил на Александър Капричев е балансът, който той постига между интелектуалното съдържание на образите и ясно дефинираните художествени форми, чрез които това съдържание е визуално изразено. Той никога не се ограничаваше в полето на чисто художествените проблеми, нито се отдаваше на формотворчески създания и експерименти заради самите тях. За него всеки щрих, всяка линия или цветна повърхност са свързани с конкретния проблем, който трябва да бъде решен в дадена картина, като по този начин те са едновременно структурен компонент на езика на изразяване, на художествената форма, и заедно с това са свързани със значително по-широка интелектуална сфера. Дълбокият и траен интерес на художника към поезията и литературата изобщо, към музиката и философията, не може да бъде нито случаен, нито допълнителен вид „интелектуално“ занимание. Напротив – те са неразделна част от формирането и развитието на неговия специфичен художествен свят. Следователно един от основните проблеми е пренасянето на интелектуалното съдържание в определената материална тъкан на неговото живописно изкуство. Този проблем, естествено, не е присъщ само на този конкретен варненски художник. В неговото изкуство обаче той придобива отчетливи индивидуални решения и форми. Изложбата включва абстрактни, нефигуративни композиции, които преобладават по тематика и брой, както и някои голи тела, портрети и няколко натюрморта. Изкуството на Капричев обаче се простира отвъд обичайното иконографско и тематично деление, типично, наред с други неща, за основните тенденции на българското изобразително изкуство от втората половина на ХХ век. Това показва, че идеите и ключовите художествени теми в неговите картини, „изляти“ във визуални образи, не се подчиняват напълно на традиционното тълкуване на прокрустовото ложе и на систематичния ред на жанровете. Още на пръв поглед е очевидно, че ярките цветови гами преобладават в неговите картини. Ако трябва да определим доминиращ стил, това е лирична абстракция, съчетана по привидно парадоксален начин с абстрактния експресионизъм. Според мен дълбокият резонанс на по-голямата част от художествените опуси на Александър Капричев е контрастът и взаимодействието между силите на привличането и оттласкването, между абстрактния и фигуративния принцип. Вярвам, че тази специфична „двойственост“ е скритото, фино ядро на повечето от неговите картини, особено на нефигуративните. Бинарните контрасти, формулирани като хармония срещу конфликт, сливане на тонове срещу контраст и т.н., са онези едновременно интелектуални и художествени, формообразуващи елементи на синтаксиса на неговите картини, чрез които се постига същността на тяхното визуално изразяване, както и въздействието им върху възприемащия наблюдател. Картините са изградени от цветни структурни повърхности, понякога геометрични, по-често неопределени. Линията в повечето случаи носи автономна, архитектонична функция, свободно разлятата цветна повърхност понякога придобива характеристиките на импровизиран, но майсторски изрисуван йероглиф, а в други случаи е оставена на прищевките на момента. Макар да звучи като трюизъм, примерът на Александър Капричев ни напомня за онези случаи, които отново и отново ни учат, че е напълно обичайно истинската стойност на един художник да бъде оценена едва след смъртта му. Затова ретроспективни изложби като тази са ценни. Въпреки че настоящата изложба може би не е напълно ретроспективна в строгия смисъл, тя все пак дава добра представа за света на този изключително талантлив, загадъчен и оригинален творчески дух. Следователно тази изложба, освен че отдава почит на паметта на Александър Капричев, прави и значителен принос към българското визуално изкуство на ХХ век, чиято пълна история тепърва предстои да бъде написана. Проф. д-р Чавдар Попов Up

"БЕЗКРАЙ" Изложба на акварели Варна 5 - 19 юли 2019 г. Галерия „Жиковска“ С полъха на лятото ще преживеете и „Духът на акварела“, с II Международно триенале на акварела, Варна 2019, което ще царува на АРТ СЦЕНАТА в нашата Лятна столица. Акварелът позволява на художниците да споделят спонтанни емоции, мисли и мечти директно върху хартията, което по някакъв начин се предава на зрителите. „INFINITY“, акварелите на Александър Капричев, изложени за първи път, ще въвлекат любителите на изкуството в ефирната атмосфера, която създават. Галерия „Тереза Зиковска“ е домакин на събитието, част от Второто международно триенале на акварела във Варна от 5 до 19 юли 2019 г. Създадени във Великобритания, в периода 1999-2005 г., когато художникът е имал възможност да се потопи в различна и богата артистична атмосфера, акварелите отразяват, според изкуствоведите, един от най-зрелите и значими периоди в творчеството на художника. Ето какво са написали някои от арт критиците: „Капричев умело балансира импровизацията с прецизна прецизност, използвайки елегантна, ефирна и многостранна палитра, макар и с цветове, които често са дръзки и силно изразителни, в неизчерпаемо редуване на разминавания.“ Следователно, картините на Капричев се превръщат в огледало на подсъзнанието на художника, в загадъчен кът, където спонтанността на емоционалната четка се интегрира с обмислена композиционна структура. Така зрителят е погълнат от съзерцателни картини, обогатени с перспектива, дълбочина и проблясъци на изящно техническо майсторство. Туимоти Уорингтън, ICAC, Лондон 2017 „Късните акварели са лирични, създадени с лек намазване с боя. Тук-там се появяват спонтанни линии, с мазки на четката и пластично подчертаване. Енергиите, силите на привличане и отдръпване, на които той дава свободен израз, като вид типологична аналогия, съдържат нотка от живописния свят на Василий Кандински. На някои места художникът оставя посланието на неравната повърхност и грубата хартия, на листа хартия, върху който е поставен акварелът.“ Проф. д-р Чавдар Попов „Сред акварелните си творби Александър представя абстрактни интерпретации на магическа обстановка и отличителен набор от символи, способни да уловят фини изрази само с няколко реда. Той изследва вътрешните си мисли чрез цветове и форми, създавайки композиции, характеризиращи се с вечна и уникална елегантност.“ Елена Фоши, арт критик, Лондон 2018 Up

Художествена галерия „12 звезди“ Лондон 2018 Up

ГАЛЕРИЯ "СТАЯТА" Пространство за съвременно изкуство във Венеция 26 май - 12 юли 2018 г. Up

"РИТЪМ В ЦВЯТ" ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯ 8, ВАРНА 31 март - 15 април 2022 г. „РИТЪМ В ЦВЯТ“ представя четиринадесет картини на Александър Капричев от неговия „Музикален цикъл“, датиращи от 90-те години на миналия век. Страстен любител на музиката – предимно класическа, джаз и новата музика на 20-ти век, Александър намира вдъхновение в нея и това се превръща в спонтанен артистичен импулс, довел до значителен брой картини от този период. Това е добре обобщено от проф. Чавдар Попов по следния начин: „...През десетилетието 1986-1996 г. Александър Капричев продължава да развива своите художествени абстрактни композиции - маслени бои, акварели, рисунки, както и различни други произведения в смесена техника върху хартия. Цикълът „Музика“ (1989-1996) попада в тази категория и утвърждава неизменния и дълбок интерес на Капричев към музиката, философията и естетиката. Въпреки афинитета си към литературата и по-специално към поезията, той се стреми да сведе до минимум литературния елемент в творчеството си, т.е. сюжета, разказа. В резултат на това, наред с много други опуси, се създава цикълът „Без заглавие“. „Без заглавие“ поразява с отчетливите си студени, сиво-синкави цветове. Човек създава усещането, че изсветлената цветова гама е резултат от съзнателното и целенасочено намерение на художника, а не от неговия интуитивен и спонтанен артистичен импулс. Присъствието на кубизъм и футуризъм е очевидно. А именно, основните елементи и формалните мотиви на обектите са създадени чрез своеобразни пластични призми и фасети, напомнящи за откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното прекомпониране на принципа на чистата архитектоника, пластичната, но не и подобната визуална логика, става част от поетичното изказване на художника. Линията често се превръща в своеобразен сеизмограф, вид нервограма, която отразява и изразява душевното състояние на художника, докато фигурата, където присъства, е изобразена като пластична и цветна конструкция, като пространствен израз; не е обаче в съответствие с традиционната психология. В това отношение творчеството на Александър Капричев ни напомня за думите на Анри Матис, тъй като за него изразът на картината е вложен не в изражението на лицето или в ефекта на жеста, а в самата организация на композицията, в съчетанието на цветовете, в ритъма на линиите и плоскостите…“. „Александър, накратко Сашо, или Капри (както го наричаха близките и приятелите му), притежаваше изострена чувствителност към цветовете, дотолкова, че вярвам, че можеше да ги чува. За да оцените най-добре изкуството му, застанете близо до някоя от картините, не се опитвайте да ги анализирате. Докато оставяте окото и ума си да се носят с лекота в ритмите на цветовете, които реагират на музиката, вие ставате участник в уникално духовно преживяване. И ето как, сигурен съм, Александър Капричев би искал да усетите неговите произведения на изкуството.“ (MK) В свежестта на пролетта се надяваме, че изложбата „РИТЪМ В ЦВЯТ“ ще внесе нотка надежда, на която да се насладим сред непредсказуемия характер на 2022 г. МК и БОРИС СТАТЕЛОВ Up

Изложба „Музикални съзерцания“ – През погледа на музикант Изложбата „Музикални съзерцания“ (05.11–02.12.2025) още веднъж подчертава неразривната връзка между изкуствата — как те се обогатяват и вдъхновяват взаимно, като в крайна сметка споделят една и съща мисия: да ни пробудят и да изразят божествения творчески дух в нас. За Александър Капричев връзката между музика и живопис не е случайна, а дългогодишна творческа линия. Много от неговите произведения носят музикални заглавия и са вдъхновени от конкретни композиции. Обхващайки почти всички големи музикални епохи, тези картини разкриват неговата дълбока музикална култура, творческа взискателност и въображение с широк размах. Подходът на Капричев е изискан, интелектуален и виртуозен — свободно съчетава техники и претълкува философската същност на музиката чрез цвят и форма. Съзерцанието, подобно на слушането на музика, е интимен акт — път към себепознание. Музиката, най-абстрактното от изкуствата, предлага безгранична свобода, но остава нежна и дълбоко човешка. Капричев успява да кодира моменти на „музикално съзерцание“ в своите картини, канейки зрителя в медитативно, внушаващо и почти сакрално преживяване. Изложбата в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна включва над четиридесет и осем произведения с музикални заглавия. Богатството от идеи, цветове и хармонии е огромно; заглавията служат единствено като отправна точка към богатия творчески свят на художника. Барок: Вивалди, Бах, Хендел Вдъхновен от „Четирите годишни времена“ на Вивалди, Капричев рисува само „Лято“ и „Зима“, подчертавайки идеята, че природата има два истински полюса — слънцестоянията — а всичко останало е преход. Родствената картина „Калейдоскоп“ подсилва този природен цикъл; и трите произведения споделят мека, светла колоритна хармония. Картината „Фуга“ по Бах излъчва сериозност и архитектурна яснота. Нейната геометрична структура и тъмни тонове напомнят строгостта на полифонията, а светли елементи загатват духовно възвисяване — достоен поклон пред дълбоко религиозния светоглед на Бах. За разлика от това, вдъхновената от Хендел картина „Хорал“ сияе с ефирност и пастелна светлина, отразявайки тържествения дух на „Месия“ и неговото послание за божествена слава. Класицизъм: Бетовен Картината „Соната“, вдъхновена от Соната №1 във фа минор на Бетовен, отразява цикличността и контрастите на класическата сонатна форма. Три цветови гами обединяват композицията, докато динамични диагонали, скрити форми и игра на светло и тъмно улавят дръзновението, енергията и конструктивното майсторство на Бетовен. Романтизъм: Шопен, Берлиоз, Сибелиус, Дворжак, Брамс Картините на Капричев, вдъхновени от епохата на романтизма, разкриват забележителна чувствителност. „Ноктюрно“ създава усещане за жизнеността на нощта и интимната изразност на Шопен, с движение, вплетено в тъмни тонове и наслагвани форми. „Реквием“, по Берлиоз, изразява спокойствие и философски размисъл за живота и смъртта чрез топли тъмни нюанси, осветени от вътрешна светлина — предавайки вечната двойственост между мрак и сияние. Произведенията, вдъхновени от Сибелиус, Дворжак и Брамс, улавят националния дух и емоционалния размах на всеки от тези композитори, отново показвайки как от изкуството се ражда изкуство. Модернизъм: Гершуин, Стравински, Пендерецки Картината „Рапсодия в синьо“ отразява сливането на класическа структура с джазова спонтанност при Гершуин: динамични, контрастни сини тонове предават пулса на модерния градски живот. „Тайнството“, по Стравински и неговото „Пролетно тайнство“, експлодира с първична енергия, ъгловати форми и ярки цветови контрасти, отеквайки революционните ритми на балета. „Тренос за жертвите на Хирошима“ на Пендерецки вдъхновява строга, медитативна композиция в черно, бяло и метални тонове — визуален израз на скръб, съпричастност и морална дълбочина. Заключение Картините на Капричев не са илюстрации, а самостоятелни художествени интерпретации, разкриващи общите основи на музиката и визуалното изкуство — ритъм, хармония, контраст, движение и емоция. Неговите произведения въплъщават принципите на „виждане на звука“ и „чуване на цвета“, съчетавайки конструктивна строгост с изразна свобода. В крайна сметка неговото изкуство потвърждава, че музиката и живописта обитават едно и също духовно пространство: те се стремят да изразят неизразимото и да се докоснат до вечното. Картините на Капричев са музика — преобразена в цвят, форма и светлина. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Up

"ПЪСТРИ СЪЗДРАЖЕНИЯ" АРТ ЦЕНТЪР ПЛЕВЕН, 27 юли - 13 август 2022 г. „Цветни съзерцания“ е изложба от картини, създадени в периода 1999 - 2006 г., докато Александър Капричев е работил в Англия в Independent Studios в Лестър. Те са показани на любителите на изкуството в Плевен за първи път и се надяваме, че ще предадат на твореца идеята за съзерцание в цвят. ..."Александър предава спектър от противоречиви и рефлективни емоции в своите разнообразни произведения на изкуството. Зрителят може да се възхищава на дълбока деликатност, подсилена и обогатена от изобилие от значения, които всъщност предлагат сложна множественост, възприемаема в текстурата на художествения щрих на Александър. Въпреки абстрактността на изобразителните описания, зрителят винаги е способен да идентифицира различни перспективи и отделни, но взаимосвързани интерпретативни равнини. Анализирайки интригуващите предни планове, пречупени от танцуващи геометрии и мистериозни извити форми, сетивата ни са завладени от оркестър от сензорни стимули, докато всеки мек нюанс се превръща в концерт от сладки сонати. Завладяващите цветови полета в много от неговите картини често ни напомнят за абстрактния експресионизъм, тъй като умелото докосване на Капричев вдъхновява подобен ефект на завършеност и хармония. Решителни блокове от корелативни цветове, които притежават собствена жизнена сила, улавят зрителя в лабиринт от контрастни емоции. Всеки нюанс съдържа „дъх на живот“, чрез който зрителят преживява отново плътно структурираната композиция. ... Изкуството на Капричев няма граници в експериментите, стиловете и настроенията, вариращи от символични маслени бои и живи акрили до медитативни акварели и динамични рисунки. Невероятното наследство на този надарен художник ще бъде ценено години наред. - Елена Фоши, историк на изкуството Обратно Up