Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Ретроспективна изложба юли–август 2010 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството **КРИТИКА ОТ ПЛАМЕНА ДИМИТРОВА-РАЧЕВА Художникът Александър Капричев (1945-2008) остави голямо по обем и значимост творчество, включващо живописни платна, акварели, графики, рисунки и проекти за монументални творби, стенописи, гоблени, както и текстове с размисли и прозрения за живота и изкуството. Неговите творби, намиращи се в България и в Англия, са доказателство за неоспоримия му талант. Той обаче е сред малцината варненски художници, чието изкуство е все още непроучено и непознато в хронология. Тепърва предстои да бъдат формулирани особеностите на стила му и да се разбере значението на неговото творчество. Неоспорими негови достойнства са задълбоченият интерес към пространството, както и разработването на изобразителния и психологическия смисъл на основните живописни изразни средства за форма и цвят, в духа на модернизма. Сашо Капричев, както го наричахме, приятелите и колегите му, бе пряк участник в новаторските за изкуството на 80-те години на ХХ век естетически и концептуални процеси, които се развиваха в ателиетата на варненските творци от бившата фабрика „Вулкан”. През този период, варненският кошер от ателиета се бе превърнал в истинска легенда, като място, обител на свободния творчески дух на художниците. Структурната цялост на живописните произведения на Александър Капричев е изградена върху „алюзията или впечатлението от преживяно време или времето, което е в развитие” (както се изразява самият художник в един от своите есеистични текстове), но има кодови опорни точки в реалността. Те са тези, които отключват въображението му и го правят невероятно чувствителен и различен към конкретната художествена задача. Художникът работи с лекота във всички жанрове на кавалетната и декоративно-монументалната живопис. В композициите си, било абстрактно-геометрични или абстрактни с фигурални елементи, принадлежащи към асоциативно-метафоричното или абстрактно-поетичното направление, той е в състояние да постигне в пластичния си подход, както геометричната твърдост на „живописните повърхности, осъразмерени с квадрати или правоъгълници, пресечени с множество наклонени и диагонални прави” (пак по Ал. Капричев), така и колоритната мекота на живописта, граничеща с ефирност в „която присъствието на светлината е запомнящо се” (отново според израз на художника). Посредством сложната игра с цвета и формата, в пространството на картините му се редуват материално плътните, тежки обеми на форми, очертани със силен контур, с прозирните петна, положени фино, легнали като цветни сенки в белотата на платното или листа. Това прави творчеството му, в различните му периоди, богато на рефлексии към теченията на постмодернизма. В 80-те години тези рефлексии са главно към кубизма и към абстрактния експресионизъм, в 90-те години - към чистата абстракция, към конструктивизма, супрематизма и поетическата реалност. Последните десет години от творчеството на Александър Капричев са посветени изцяло на абстракцията, в която той открива пространството за своите преживявания. Това е изобразителното поле на емоциите, в което рефлектират творческата му енергия и интелект. В произведенията си той често вплита монограма на своето име и го превръща в символ, като го комбинира с цифри, с определен нумерологичен смисъл. Изобразителното пространство е структурирано с ясна геометрия на линиите и формите и е в сакрална симбиоза с цвета, носител на светлината. Цялостното впечатление от творбите на Александър Капричев е, че те са повече от абстракция, защото отиват отвъд формалното отношение на цвят и форма. Те разкриват своето послание и ни подтикват да ги разчетем словесно или визуално, да усетим емоцията, обикновено закодирана в названието или в символиката на знаците, формите и цветовете. И тогава, посредством вглъбения поглед в картините, можем да се докоснем до дълбоката им поетика, да провидим, зад абстракцията, богатство от мисли. Тази индивидуална стратегия на символа в решаването на пластическите проблеми в творчеството на Александър Капричев допринася диалогът с неговото изкуство да продължи във времето. В настоящата ретроспективна изложба на Александър Капричев, организирана в Художествената галерия на гр. Варна, по повод на 65-тата годишнина от рождението му, са представени общо 126 творби – живопис, рисунки, акварели, проекти за стенописи, гоблени. Три от картините са от фонда на Градската художествена галерия във Варна, а останалите са предоставени от семейството на художника. По този начин изложбата дава рядката възможност да бъдат видени едновременно и голям брой неизвестни досега негови произведения. Експозицията е организирана като хронологичен екскурс в цялостното творчество на художника, като започва с неговите първи творби след завършването на Художествената академия в София и стига до зрелия му период и последвалото му заминаване в Англия (1997-2006). Изложените творби се отличават с качествата на колорита и с оригиналността си. Колекцията е комплектована от произведения, които са останали в ателието му във „Вулкан” до неговото разрушаване – печално събитие, на което заедно с колегите си от останалите ателиета, в една или друга степен стана жертва и Александър Капричев. Така изложбата се явява в известен смисъл и органична част от изкуството, създавано десетилетия наред в този уникален Арт център, останал за съжаление само в спомените и историята ни. Непосредствено преди заминаването на Александър Капричев в чужбина, в Художествената галерия на гр. Варна, през 1996 год., бе организирана негова самостоятелна изложба. Независимо че тя бе добре приета, в известен смисъл авторът не беше интерпретиран с неговата специфика и не получи онова признание, на което тогава и малко по-късно се радваха други художници от неговото поколение. Александър Капричев имаше своя позиция, извоювана с умението да мисли, да чувства и да работи като свободен творец. От друга страна, той бе сред малцината съвременни наши творци, които намериха артистичните средства, с които да съизмерят своето изкуство с големите европейски постижения. Значителна част от неговото обемно творчество е в чужбина, предимно в лични сбирки. Това, което е останало в България и може да се види в изложбата, е изключително като богатство на пластическата проблематика на един живописен възглед. В него няма наподобителство и разказ, а едно чисто емоционално въздействие, близо до това на музиката и поезията, изкуства, резониращи в пространството на картините, в духовно измерение с визиите. И това придава на живописта му неповторимо лично вълнение, което носи със себе си истините за принципите и смисъла в един творчески изживян живот, изпълнен с повратности и с високи стремежи. Познавам Сашо Капричев от дълги години, гледам последната му снимка, с пурата и с леко ироничната усмивка, и чувам неговите неизречените думи, които ни настигат във времето, от ръкописите му: “Повечето неща, които записа Представляват Погледът „навън”. А духът в какво ще се огледа?! Последва някаква усмивка И подаването на ръка. Запомних изражението на Очите. За ръката по пръстите Съдех.” Написах с почит към твореца Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед в НХГ Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2011 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба Акварели на Александър Капричев Представена в Галерия 8, Варна 1 - 30 април 2011 След двете големи изложби през 2010 – ретроспективната в Градската художествена галерия на Варна и изложбата Цветни партитури за картинни светове в Галерия Средец на Министерство на културата в София, това е третата изложба, в която могат да се видят непознати за ценителите на изкуство, взискателно подбрани творби на непредвидимия през целия му творчески път Александър Капричев. Камерното изложбено пространство на галерията се изпълва от въздействието на абстрактните акварели на художника различни по размери. Създадени са във Великобритания, в годините 1999-2000, когато той има възможност да работи в атмосферата на артистичните центрове с ателиета в Лестър и Бирмингам. Изградени върху алюзията или впечатлението от преживяното време и времето в развитие (по думите на художника), пространството в акварелите на Александър Капричев е структурирано в съзвучие с чисто духовни параметри. Художникът, ловец на преживяванията си, улавя художествените си визии в хармонията между цвят, линия и пространствена ажурна геометрия на формите. В сериите акварели той изразява сложни емоционални медитативни състояния. На места се забелязват езотерични препратки, които показват характерните за културата на автора задълбочени познания върху семиотиката на формите и цветовата символика на модернизма от последното десетилетие. Акварелите на Александър Капричев от друга страна, оставени без названия от художника, са изпълнени с лекотата на свободната импровизация, напомняща за джаз, за поезия, за балет – области в изкуството, на които художникът бе добър познавач и почитател. Различните формати на показаните в експозиция работи, внасят допълнително разнообразие. и различен ритъм на възприятие.Пред някои се спираме, за да ги съзерцаваме дълго, други ни въздействат мигновено, но всички те визуализират пулсациите на интимното, но общочовешки валидно преживяване на артиста. Изобразителното поле на абстракциите му е наситено с очарованието на ръкотворност и осмисленост. Там, около буквените инициали на подписа му АКапри изплува цветната аура на светлини, сенки и отражения, и така абстрактният свят става себеназован и личен, негов, авторски. По-динамичните композиции, закодират експресията и вътрешния ритъм на емоцията в рисунка и цвят. Сред избраните от английския му период акварелни творби има и такива, които са показвани в най-престижните изложби на Кралското британско дружество на акварелистите в Лондон. Те всички са ценни, защото в тях Сашо Капричев съхранява основните черти на тази толкова тънка като умение техника, в която чувството за колорит и майсторската ръка са винаги необходими, за да се постигне цялостен поетичен образ на естетическото внушение. Художникът дообогатява живописната материя на своите творби, като поставя акценти с меден, златен и сребърен бронз, а на места уплътнява цветния щрих с ярките багри на акрилните бои. Линиите на четката му се движат по вибриращата мокра повърхност на акварелните разливи върху меката хартия и ни оставят да допълваме със собственото си въображение на въображението ни. Така, в света на всяка от неговите картини, докато ги съзерцаваме, сме заедно, ние зрителите и художникът, сред абстракцията, която ни въздейства с неспокойна мисъл, модернистична чувственост и овладяно вдъхновение. Пламена Димитрова-Рачева ,изкуствовед Up

Критика от Елена Фосчи 2018 10-та годишнина Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложбата „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) Изложбата „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) ознаменува плодотворното художествено творчество на художник, който изгражда уникален стил на европейската сцена за съвременно изкуство. Творил между България и Великобритания, Александър Капричев създава еклектичен и многообразен живописен език, обхващащ пламенна изразност в маслените и акрилните платна, както и сложни акварели и рисунки. Изчерпателна антология на абстрактните композиции на Капричев, създадени в апогея на английския му период, сега се представя в галерия „Финес“ в София, където творбите, създадени в Лестър и Бирмингам, никога досега не са били съзерцавани. На 19 септември проф. Чавдар Попов – един от водещите експерти в художественото творчество на Капричев и автор на задълбочена монография – открива тази ретроспекция, свидетелстваща за техническото майсторство на покойния български художник и, по-важното, за неговата непоколебима творческа устременост. Капричев оставя дълбока следа в концептуалната структура, лежаща в основата на художествени движения като абстрактния експресионизъм и лиричната абстракция. Неговият творчески процес оспорва и разширява нормите на съвременната художествена практика чрез пътуване в безгранично самооткриване и изследване. От съзерцателните тонални експерименти до каскадите от силни контрасти, подчертано търсещите творби на Капричев са значими със своята спонтанност и с преобладаващата загадъчност на иконографиите. Балансираните съпоставки на тонове хармонично вибрират и отекват, излъчвайки вътрешна светлина, която предава най-съкровените духовни търсения на художника. Галерия „Финес“ умело подчертава способността на Капричев да формира възвишени мизансцени: отдалечените му хоризонти и забулени мотиви напомнят внушителните съзвездия в концертите на Василий Кандински върху платно. С особен акцент върху хроматичните кореспонденции, всяка изложбена зала показва само малка част от постигнатото майсторство на Капричев в разнообразни медии, канализирани чрез интелект, непрестанно стремящ се да експериментира и да надхвърля собствените си граници. Наситените сини, плътните жълти и живите коралови тоналности подчертават напластените текстури в неговите поетични и авангардни композиции. Макар агломерацията от слоеве да изглежда инстинктивна и спонтанна, композициите на Капричев са резултат от прецизна художествена организация, приканваща зрителя да се възхищава на интригуващата природа на тяхното блестящо естетическо въздействие и визуални качества. Най-удивително за мен е яростно красивото масло върху платно The Ladder („Стълбата“) (2002–2003). Тук изричната геометрична строгост е прекъсната от динамични текстури и пулсиращи сили, които разкриват емоционалната интроспекция на неговия страстен дух. Тази полярност отразява непрестанно развиващото се творческо вдъхновение на Капричев, което кулминира в енергичен живописен експресионизъм. По същия начин акварелите носят богата културна наситеност чрез плаващи форми, които изплуват сред деликатни потоци от меки нюанси. Тяхната елегантност се характеризира с медитативна аура, пропита с дълбоки емоции и напомняща течните структури и лирични жестове на Хелън Франкенталер. Докато се взира в акварелите, зрителят може да ги свърже с творбите на Марк-Антоан Гюлар и Филип Густън, изобразяващи пространства с топли нюанси и трепкащи миражи. В последната зала Untitled („Без название“) (2004–2005) постига перфектен баланс между математическата структура и непостоянната красота на неочакваните резултати. Непредсказуемите водовъртежи от наситени зелени, небесносини и прасковени тонове превръщат калибрираните геометрични структури в чиста визуална поезия. Въвличайки ни в паралелно измерение, изградено от множество контрастиращи емоции, ритмичните мазки на Капричев съчетават рационални мисли и ирационални чувства, предизвиквайки мистична среща на противоречиви „души“. Художникът разчита на романтичната склонност на вътрешното око да си представи красивата невъзможност за единството на противоположностите. Независимо дали става дума за предполагаеми силуети, геометрични търсения или изцяло абстрактни форми, и независимо от използваните изразни средства, композициите на Капричев винаги са символични проекции – копнежи за неземно измерение на свободата и възвисяването на духа. Тази ретроспективна изложба предлага блестящ анализ на художественото творчество на Александър Капричев и допълва неговите британски „бисери“ с отпечатъци и графики, създадени през 90-те години, изложени в коридора, свързващ основните зали. Проницателната селекция от произведения разкрива творчески път, отдаден на изкуството и на непрестанното изненадване на публиката. За пореден път изкуството на Александър Капричев предлага уникално преживяване – спектакъл на революционен гений. „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) Галерия „Финес“, София 19–26 септември 2018 г. Елена Фоски арт критик 24 септември 2018 г. Up

Изложба "Размисли", София 19 - 26 септември 2018 г. Картини и акварели, показвани за първи път в България. Up

Критика от Искра Павлова за Изложбата във варненската Галерия 8 “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 2016 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Александър Капричев IN MEMORIAM “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 15.08. – 5.09.2016 Изложбата във варненската Галерия 8 отново ни срещнa с творчеството на АлександърКапричев, един от значимите варненски художници.Александър Капричев /1945 - 2008/ е възпитаник на Националната художествена академия,специалност Стенопис. Творческият му път е свързан с родния му град Варна и най-вече слегендарните на времето ателиета във фабрика „Вулкан“, където художникът работи до заминаванетоси за Великобритания, през 1999 година. Престоят му там продължава седем години, през коитоКапричев живее и твори в ателиетата на Индипендънт студиос, в Лестър и Бирмингам.Професионалните му реализации са многостранни и се простират както в полето надекоративно – монументалните изкуства, като стенопис, стъклопис и гоблен, така и в кавалетнатаживопис, графиката, рисунката и акварела.Приживе Александър Капричев е записал в биографията си участия в национални имеждународни изложби, като Биенале на графиката Варна, арт панаир „Импресия“, Пловдив,международна изложба в град Сарагоса, Испания, годишните изложби на Кралското общество наакварелистите, Лондон и Индипендънт студиос, Великобритания.След неговата преждевременна и внезапна кончина през 2008 година, семейството иколегите му организират няколко негови изложби – в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, галерия „Средец“ София, Галерия „Академия“ на НХА София, галерия „София“ на Българския културен институт в Лондон и двукратно в Галерия 8, Варна.Носител е на специално отличие за живопис на Лондон арт биенале 2015 и десетотоБиенале Флоренция, 2015, а негови произведения са притежание на Националната художественагалерия, София, Министерството на културата, Градска художествена галерия, Варна и на частниколекции в страната и чужбина.Професор Чавдар Попов пише за Александър Капричев следното: „Той е от онези автори,които не се придържат и не се ориентират в някаква линейна последователност в своята естетическа ихудожническа еволюция. Капричев активно търси, експериментира, открива, смело навлиза вразлични видови и технологични територии на пластическото творчество, често се връща назадединствено с цел да разшири и отвори пред себе си нови творчески хоризонти.“„Изложба „Линия и цвят“ за първи път включва скици от творческата „кухня“ на художника,рисунки на Александър Капричев, рисувани през различни творчески периоди и акварели отанглийския период, определени от неговия колега Стоян Петров като „цветна игра върху белия лист“.Скиците са от различни периоди. Някои от тях визират скулптурни форми и проекти.Акварелите, както е видно от поставените дати, са изпълнени импулсивно, предават еднотопло есенно настроение. Александър смяташе, че всяко наименование стеснява възприятието изатова повечето творби са без название. Въображението на всеки индивид е ключът къмвъзприемането на дадена творба, особено за абстрактните картини.“ - Искра Павлова Up

Есенни щрихи [a]Галерия Куб, София Up

Биенале на съвременното изкуство във Флоренция 2015 Up

Есенни щрихи След успешното представяне на Atunmal Touches в a[cube] contemporary, София миналата есен и „Размисли“ в галерия „Финес“, София преди няколко седмици За варненските любители на изкуството на Александър Капричев ще бъдат показани акварели В Художествената галерия на град Варна. Вернисаж на 12 октомври 2018 г. от 18:00 ч. Up

80 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА 3 август 1945 г. Ретроспективна изложба 80 години от рождението на художника София, Съюз на българските художници, Шипка 6, 1А 6 - 27 февруари 2025 г. отворено от 11:00 до 19:00 часа Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева за Изложба 70 години от рождението на художника 2015 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството "Изкуството на нашия век, се задъхва от недостиг на нежност.Абстрактното изкуство помага да се види незримото,да се отдели безкрайното от ограниченото." "[....] между 1999 и 2005 година[...] Александър Капричев създава чисто абстрактна иенформална(Informel) живопис. Това са големи по формат живописни творби, наситени сенергията на отвореното пространство, светлината и ритъмът на четката, в пластиченезик стилово близък с ташизма(Tachism) и жестовата експресия на Жорж Матийо и ХансХартунг и автоматизма на Андре Масон.Живописта му се разпознава със сложната си структура, с ясно изведената геометрия налинии и форми които композиционно влизат в съотношение с цветовете – принцип, накойто в едно музикално произведение се хармонизират звук, ритъм и сила.Абстратните творби на Капричев носят фигуративни и пейзажни асоциации, с фокусираневърху енергийното насищане на пространството, посредством виртуозно положени цветнищрихи, линии и петна. В тях има вибриращи квадрати и кръгове, паралелни линии,оптични и статични форми пребразяващи се в знаци и символи.Живописната му концепция визуално се гради от виртуални конструкциипредставляващи комбинация от абстрактни и геометрични елементи, изразяващи сетивнодуховната експресия на неговата свръхчувствителност в цветове.Това е една интелектуална, философски осмислена живопис, която резонира всвободното изобразително пространство на картината и отразява пулсиращата творческаенергия на художника." Пламена Димитрова Рачева Изкуствовед, Директор ГХГ Варна Изложба 70 години от рождението на художника, 26 юли - 30 август 2015 г. Up

Критика от Свилен Стефанов за Галерия "АКАДЕМИЯ" Национална Художествена Академия 2014 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба, Енергийни пространства, живопис и акварел в галерия "Академия", София 15 - 27 ноември 2014 г. Вероятно много неща могат да бъдат казани за изразните средства и образния език в творчеството на живописеца Александър Капричев. За комбинаториката, създадена от взаимодействието на линиите и мазките в неговите платна. За сложният му и експресивен колорит. Много неща в тази посока са вече написани от неговите интерпретатори. Но по някакви причини, това творчество остава сравнително недооценено и този факт би могъл да постави въпроси, значително по-широки от проблематиката на линията и цветното петно в полето на абстрактната картина. Проблемът идва от цялостното разбиране за абстракцията в развитието на новото и съвременното българско изкуство. Защото в нито един от периодите на развитие на художествения език през ХХ в. у нас не се наблюдава цялостно присъствие на нефигурални тенденции. Нещо повече, традиционно след средата на миналото столетие, българското изкуство развива своя път в руслото на идеологически подчертано фигурално изкуство. Но идеята за абстракцията никога не се е радвала на особена популярност не само поради присъствието на соцреалистическата доктрина, но и поради цялостна липса на осъзнаване на смисъла от подобно поведение в затворения доскоро свят на изкуството. Така е и през периода между 60-те и края на 80-те години, когато обновлението се извършва върху основата на един подчертано фигурален пластицизъм. С малки изключения Когато в страната започват политическите промени, една от примамливите точки на възможна опозиционност се оказва доскоро неудобната зона на абстрактното изкуство. И въпреки това възможността за създаване на нефигурална картина е ограничена, защото тя сякаш е изконно лишена от „здравия разум“ на практицизма на социалното си функциониране. В страна, в която всички завършили специализирано образование се смятат за професионалисти, защото притежават определени изобразителни умения се явява някак странно избирането на безобектно визуално мислене. Характерна черта за локалното разбиране на абстракцията, е че тя не е мислена като акт на спонтанно действие или откриване на възможности да въздейства като “ключ” към съзнанието и подсъзнанието на зрителите. У нас „абстрактното“ по правило се осмисля като продължаване и “извеждане” на определени пластични принципи и проблеми на линията, петното, колорита - имащи значение единствено като комбинация от формални. Така дълго време дори боязливото мислене за абстракцията в българското изкуство, се родее повече с някаква нефигурална декорация, отколкото с измеренията на идеализма и духовността, с които традиционно е натоварвано този тип изкуство още в неговите класически образци от началото на ХХ век. Творчеството на Александър Капричев са различава от по-горните констатации и тъкмо поради това днес се намира в активна фаза на показване и критическа интерпретация. Първото, което прави впечатление, е че този автор притежава сериозни познания за историческия път на развитие на абстрактното изкуство. Тук може да се говори за „учена“ живопис, за една „знаеща“ абстракция. В съвремието сякаш тук е вододелът между доброто и посредственото изкуство. Няма как в един претоварен от информация, исторически позовавания и препратки свят да играеш ролята на отстранен от света, простоват и поради това „искрен“ творец. При Капричев отношението към изкуството е видимо интелектуално, при същевременна демонстрация на свръхчувствителност по отношение на композицията и колорита. Не знам кое от двете е първо и кое идва после и едва ли има значение. По-важното, е че виждаме един рядък художник – поради факта, че той не просто е усетил абстракцията като комбинаторика на форми в пространството, а е намерил онзи особен интелектуален дух на познанието, съчетан с ярък индивидуализъм. Защото това е скрития смисъл на абстрактното изкуство – да стои отвъд елементарното и логичното и да бъде обърнато не към социума, а към винаги личното съпреживяване. Проф. д. изк. Свилен Стефанов Up

Лондонско биенале на изкуствата 2015 Up