Search Results

Ретроспективна изложба - 80 години от рождението на художника Up

Критика от Елена Фосчи 2018 10-та годишнина Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложбата „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) Изложбата „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) ознаменува плодотворното художествено творчество на художник, който изгражда уникален стил на европейската сцена за съвременно изкуство. Творил между България и Великобритания, Александър Капричев създава еклектичен и многообразен живописен език, обхващащ пламенна изразност в маслените и акрилните платна, както и сложни акварели и рисунки. Изчерпателна антология на абстрактните композиции на Капричев, създадени в апогея на английския му период, сега се представя в галерия „Финес“ в София, където творбите, създадени в Лестър и Бирмингам, никога досега не са били съзерцавани. На 19 септември проф. Чавдар Попов – един от водещите експерти в художественото творчество на Капричев и автор на задълбочена монография – открива тази ретроспекция, свидетелстваща за техническото майсторство на покойния български художник и, по-важното, за неговата непоколебима творческа устременост. Капричев оставя дълбока следа в концептуалната структура, лежаща в основата на художествени движения като абстрактния експресионизъм и лиричната абстракция. Неговият творчески процес оспорва и разширява нормите на съвременната художествена практика чрез пътуване в безгранично самооткриване и изследване. От съзерцателните тонални експерименти до каскадите от силни контрасти, подчертано търсещите творби на Капричев са значими със своята спонтанност и с преобладаващата загадъчност на иконографиите. Балансираните съпоставки на тонове хармонично вибрират и отекват, излъчвайки вътрешна светлина, която предава най-съкровените духовни търсения на художника. Галерия „Финес“ умело подчертава способността на Капричев да формира възвишени мизансцени: отдалечените му хоризонти и забулени мотиви напомнят внушителните съзвездия в концертите на Василий Кандински върху платно. С особен акцент върху хроматичните кореспонденции, всяка изложбена зала показва само малка част от постигнатото майсторство на Капричев в разнообразни медии, канализирани чрез интелект, непрестанно стремящ се да експериментира и да надхвърля собствените си граници. Наситените сини, плътните жълти и живите коралови тоналности подчертават напластените текстури в неговите поетични и авангардни композиции. Макар агломерацията от слоеве да изглежда инстинктивна и спонтанна, композициите на Капричев са резултат от прецизна художествена организация, приканваща зрителя да се възхищава на интригуващата природа на тяхното блестящо естетическо въздействие и визуални качества. Най-удивително за мен е яростно красивото масло върху платно The Ladder („Стълбата“) (2002–2003). Тук изричната геометрична строгост е прекъсната от динамични текстури и пулсиращи сили, които разкриват емоционалната интроспекция на неговия страстен дух. Тази полярност отразява непрестанно развиващото се творческо вдъхновение на Капричев, което кулминира в енергичен живописен експресионизъм. По същия начин акварелите носят богата културна наситеност чрез плаващи форми, които изплуват сред деликатни потоци от меки нюанси. Тяхната елегантност се характеризира с медитативна аура, пропита с дълбоки емоции и напомняща течните структури и лирични жестове на Хелън Франкенталер. Докато се взира в акварелите, зрителят може да ги свърже с творбите на Марк-Антоан Гюлар и Филип Густън, изобразяващи пространства с топли нюанси и трепкащи миражи. В последната зала Untitled („Без название“) (2004–2005) постига перфектен баланс между математическата структура и непостоянната красота на неочакваните резултати. Непредсказуемите водовъртежи от наситени зелени, небесносини и прасковени тонове превръщат калибрираните геометрични структури в чиста визуална поезия. Въвличайки ни в паралелно измерение, изградено от множество контрастиращи емоции, ритмичните мазки на Капричев съчетават рационални мисли и ирационални чувства, предизвиквайки мистична среща на противоречиви „души“. Художникът разчита на романтичната склонност на вътрешното око да си представи красивата невъзможност за единството на противоположностите. Независимо дали става дума за предполагаеми силуети, геометрични търсения или изцяло абстрактни форми, и независимо от използваните изразни средства, композициите на Капричев винаги са символични проекции – копнежи за неземно измерение на свободата и възвисяването на духа. Тази ретроспективна изложба предлага блестящ анализ на художественото творчество на Александър Капричев и допълва неговите британски „бисери“ с отпечатъци и графики, създадени през 90-те години, изложени в коридора, свързващ основните зали. Проницателната селекция от произведения разкрива творчески път, отдаден на изкуството и на непрестанното изненадване на публиката. За пореден път изкуството на Александър Капричев предлага уникално преживяване – спектакъл на революционен гений. „Съзерцания“ на Александър Капричев (1945–2008) Галерия „Финес“, София 19–26 септември 2018 г. Елена Фоски арт критик 24 септември 2018 г. Up

Изложба "Размисли", София 19 - 26 септември 2018 г. Картини и акварели, показвани за първи път в България. Up

Критика от Искра Павлова за Изложбата във варненската Галерия 8 “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 2016 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Александър Капричев IN MEMORIAM “Линия и цвят“ – рисунки, акварели, скици 15.08. – 5.09.2016 Изложбата във варненската Галерия 8 отново ни срещнa с творчеството на АлександърКапричев, един от значимите варненски художници.Александър Капричев /1945 - 2008/ е възпитаник на Националната художествена академия,специалност Стенопис. Творческият му път е свързан с родния му град Варна и най-вече слегендарните на времето ателиета във фабрика „Вулкан“, където художникът работи до заминаванетоси за Великобритания, през 1999 година. Престоят му там продължава седем години, през коитоКапричев живее и твори в ателиетата на Индипендънт студиос, в Лестър и Бирмингам.Професионалните му реализации са многостранни и се простират както в полето надекоративно – монументалните изкуства, като стенопис, стъклопис и гоблен, така и в кавалетнатаживопис, графиката, рисунката и акварела.Приживе Александър Капричев е записал в биографията си участия в национални имеждународни изложби, като Биенале на графиката Варна, арт панаир „Импресия“, Пловдив,международна изложба в град Сарагоса, Испания, годишните изложби на Кралското общество наакварелистите, Лондон и Индипендънт студиос, Великобритания.След неговата преждевременна и внезапна кончина през 2008 година, семейството иколегите му организират няколко негови изложби – в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ Варна, галерия „Средец“ София, Галерия „Академия“ на НХА София, галерия „София“ на Българския културен институт в Лондон и двукратно в Галерия 8, Варна.Носител е на специално отличие за живопис на Лондон арт биенале 2015 и десетотоБиенале Флоренция, 2015, а негови произведения са притежание на Националната художественагалерия, София, Министерството на културата, Градска художествена галерия, Варна и на частниколекции в страната и чужбина.Професор Чавдар Попов пише за Александър Капричев следното: „Той е от онези автори,които не се придържат и не се ориентират в някаква линейна последователност в своята естетическа ихудожническа еволюция. Капричев активно търси, експериментира, открива, смело навлиза вразлични видови и технологични територии на пластическото творчество, често се връща назадединствено с цел да разшири и отвори пред себе си нови творчески хоризонти.“„Изложба „Линия и цвят“ за първи път включва скици от творческата „кухня“ на художника,рисунки на Александър Капричев, рисувани през различни творчески периоди и акварели отанглийския период, определени от неговия колега Стоян Петров като „цветна игра върху белия лист“.Скиците са от различни периоди. Някои от тях визират скулптурни форми и проекти.Акварелите, както е видно от поставените дати, са изпълнени импулсивно, предават еднотопло есенно настроение. Александър смяташе, че всяко наименование стеснява възприятието изатова повечето творби са без название. Въображението на всеки индивид е ключът къмвъзприемането на дадена творба, особено за абстрактните картини.“ - Искра Павлова Up

Есенни щрихи [a]Галерия Куб, София Up

Критика от Пламена Димитрова-Рачева 2011 Критики, публикувани от академично признати критици или историци на изкуството Изложба Акварели на Александър Капричев Представена в Галерия 8, Варна 1 - 30 април 2011 След двете големи изложби през 2010 – ретроспективната в Градската художествена галерия на Варна и изложбата Цветни партитури за картинни светове в Галерия Средец на Министерство на културата в София, това е третата изложба, в която могат да се видят непознати за ценителите на изкуство, взискателно подбрани творби на непредвидимия през целия му творчески път Александър Капричев. Камерното изложбено пространство на галерията се изпълва от въздействието на абстрактните акварели на художника различни по размери. Създадени са във Великобритания, в годините 1999-2000, когато той има възможност да работи в атмосферата на артистичните центрове с ателиета в Лестър и Бирмингам. Изградени върху алюзията или впечатлението от преживяното време и времето в развитие (по думите на художника), пространството в акварелите на Александър Капричев е структурирано в съзвучие с чисто духовни параметри. Художникът, ловец на преживяванията си, улавя художествените си визии в хармонията между цвят, линия и пространствена ажурна геометрия на формите. В сериите акварели той изразява сложни емоционални медитативни състояния. На места се забелязват езотерични препратки, които показват характерните за културата на автора задълбочени познания върху семиотиката на формите и цветовата символика на модернизма от последното десетилетие. Акварелите на Александър Капричев от друга страна, оставени без названия от художника, са изпълнени с лекотата на свободната импровизация, напомняща за джаз, за поезия, за балет – области в изкуството, на които художникът бе добър познавач и почитател. Различните формати на показаните в експозиция работи, внасят допълнително разнообразие. и различен ритъм на възприятие.Пред някои се спираме, за да ги съзерцаваме дълго, други ни въздействат мигновено, но всички те визуализират пулсациите на интимното, но общочовешки валидно преживяване на артиста. Изобразителното поле на абстракциите му е наситено с очарованието на ръкотворност и осмисленост. Там, около буквените инициали на подписа му АКапри изплува цветната аура на светлини, сенки и отражения, и така абстрактният свят става себеназован и личен, негов, авторски. По-динамичните композиции, закодират експресията и вътрешния ритъм на емоцията в рисунка и цвят. Сред избраните от английския му период акварелни творби има и такива, които са показвани в най-престижните изложби на Кралското британско дружество на акварелистите в Лондон. Те всички са ценни, защото в тях Сашо Капричев съхранява основните черти на тази толкова тънка като умение техника, в която чувството за колорит и майсторската ръка са винаги необходими, за да се постигне цялостен поетичен образ на естетическото внушение. Художникът дообогатява живописната материя на своите творби, като поставя акценти с меден, златен и сребърен бронз, а на места уплътнява цветния щрих с ярките багри на акрилните бои. Линиите на четката му се движат по вибриращата мокра повърхност на акварелните разливи върху меката хартия и ни оставят да допълваме със собственото си въображение на въображението ни. Така, в света на всяка от неговите картини, докато ги съзерцаваме, сме заедно, ние зрителите и художникът, сред абстракцията, която ни въздейства с неспокойна мисъл, модернистична чувственост и овладяно вдъхновение. Пламена Димитрова-Рачева ,изкуствовед Up

Ретроспективна изложба - 75 години от рождението на художника Изпратено до Градска художествена галерия във Варна за откриването на изложбата на Александър Капричев по случай 75 години от рождението на художника. „Александър Капричев е изключително явление в българската култура. Художник от висок калибър, Капричев е оставил трайно наследство в областта на живописта. Неговите творби впечатляват с неповторимата си красота, оригиналност на стила и духовно съдържание. Всичко това го прави достоен представител на България на международната сцена.“ Коментар от Пенка Казанджиева, преподавател по история на изкуството в Музикалната академия, София Опитвам се да си обясня поразителното присъствие на перспектива и поетика в творбите на Александър Капричев. Наслагването на постоянен поток от трансформиращи се форми, перспективи, отпечатъци от паметта и неизменната трайност, кристализирана в знак, символ, съответства на външно изразената, целенасочено замислена музикалност на неговите картини. Музикалните цикли и техните аналози във визуалните изкуства са особено очевидни в стремежа към представяне на невидимото чрез видимото — например концепцията за времето и тази за незавършения настоящ момент. При Паул Клее абстрактната идея и музиката се свързват с темпоралното, сродно на същността на творчеството в природата и изкуството. Клее трансформира движенията на диригента в графични символи – визуално изпълнени с музикално съдържание йероглифи, от които създава серия от рисунки на лодки и кораби. Платноходките с мачтите и въжетата си символизират движението на небесните тела, докато ветровете и светлината са метафорично представяне на темпоралното съществуване, повтаряща се тема в творчеството на Уилям Търнър – предшественик на абстрактната живопис. Намирам смислено съответствие между визуалната естетика на Клее и Търнър и тази на Александър Капричев. Многостранното пресичане на пространството и времето, постоянно движещи се, като в музикално произведение, остават характерни компоненти на изкуството на Капричев. Следователно не е случайно, че те доминират творческия му процес и това би могло да обясни музикалния резонанс в заглавието на неговата картина, като например „Композиция“, където искрицата светлина и нейната прозрачност са завладяващи. Те изострят способността на окото да търси и да търси отвъд видимото, за да открие невидимото — платна, мрежи, лъкове и стрели, пресичащи се в пространството, на различни разстояния, преди и след линията на хоризонта. Преживяване на самопознание чрез изкуството, използващо вътрешния архив от съхранени образи, звуци, светлини, атмосфери, свързващо отново с първичното. Именно предсократическите философи са наблюдавали и интерпретирали природата чрез поведението на четирите първични елемента (земя, въздух, огън, вода), „Стойхейон“, което на гръцки означава всяко първо нещо или принцип. Например, за Хераклит огънят е бил първият принцип на вселената, всички неща са били разменени за огън, докато за Емпедокъл първичната вода обгражда земята в нейната цялост, представлявала е началото на сътворението и е представлявала игра на форми, време и памет. По същия начин, в картините на Александър Капричев, вездесъщият хоризонт, като краен ръб на повърхността на видимото, докосващ се до невидимото, в стремеж към безкрайното, е вдъхновен от вечния стремеж на художника – емоционален и вечен. Up

Художествена галерия „12 звезди“ Лондон 2018 Up

ГАЛЕРИЯ "СТАЯТА" Пространство за съвременно изкуство във Венеция 26 май - 12 юли 2018 г. Up

"РИТЪМ В ЦВЯТ" ИЗЛОЖБА В ГАЛЕРИЯ 8, ВАРНА 31 март - 15 април 2022 г. „РИТЪМ В ЦВЯТ“ представя четиринадесет картини на Александър Капричев от неговия „Музикален цикъл“, датиращи от 90-те години на миналия век. Страстен любител на музиката – предимно класическа, джаз и новата музика на 20-ти век, Александър намира вдъхновение в нея и това се превръща в спонтанен артистичен импулс, довел до значителен брой картини от този период. Това е добре обобщено от проф. Чавдар Попов по следния начин: „...През десетилетието 1986-1996 г. Александър Капричев продължава да развива своите художествени абстрактни композиции - маслени бои, акварели, рисунки, както и различни други произведения в смесена техника върху хартия. Цикълът „Музика“ (1989-1996) попада в тази категория и утвърждава неизменния и дълбок интерес на Капричев към музиката, философията и естетиката. Въпреки афинитета си към литературата и по-специално към поезията, той се стреми да сведе до минимум литературния елемент в творчеството си, т.е. сюжета, разказа. В резултат на това, наред с много други опуси, се създава цикълът „Без заглавие“. „Без заглавие“ поразява с отчетливите си студени, сиво-синкави цветове. Човек създава усещането, че изсветлената цветова гама е резултат от съзнателното и целенасочено намерение на художника, а не от неговия интуитивен и спонтанен артистичен импулс. Присъствието на кубизъм и футуризъм е очевидно. А именно, основните елементи и формалните мотиви на обектите са създадени чрез своеобразни пластични призми и фасети, напомнящи за откритията на аналитичния кубизъм. Разлагането на формите в пространството и тяхното прекомпониране на принципа на чистата архитектоника, пластичната, но не и подобната визуална логика, става част от поетичното изказване на художника. Линията често се превръща в своеобразен сеизмограф, вид нервограма, която отразява и изразява душевното състояние на художника, докато фигурата, където присъства, е изобразена като пластична и цветна конструкция, като пространствен израз; не е обаче в съответствие с традиционната психология. В това отношение творчеството на Александър Капричев ни напомня за думите на Анри Матис, тъй като за него изразът на картината е вложен не в изражението на лицето или в ефекта на жеста, а в самата организация на композицията, в съчетанието на цветовете, в ритъма на линиите и плоскостите…“. „Александър, накратко Сашо, или Капри (както го наричаха близките и приятелите му), притежаваше изострена чувствителност към цветовете, дотолкова, че вярвам, че можеше да ги чува. За да оцените най-добре изкуството му, застанете близо до някоя от картините, не се опитвайте да ги анализирате. Докато оставяте окото и ума си да се носят с лекота в ритмите на цветовете, които реагират на музиката, вие ставате участник в уникално духовно преживяване. И ето как, сигурен съм, Александър Капричев би искал да усетите неговите произведения на изкуството.“ (MK) В свежестта на пролетта се надяваме, че изложбата „РИТЪМ В ЦВЯТ“ ще внесе нотка надежда, на която да се насладим сред непредсказуемия характер на 2022 г. МК и БОРИС СТАТЕЛОВ Up

Изложба „Музикални съзерцания“ – През погледа на музикант Изложбата „Музикални съзерцания“ (05.11–02.12.2025) още веднъж подчертава неразривната връзка между изкуствата — как те се обогатяват и вдъхновяват взаимно, като в крайна сметка споделят една и съща мисия: да ни пробудят и да изразят божествения творчески дух в нас. За Александър Капричев връзката между музика и живопис не е случайна, а дългогодишна творческа линия. Много от неговите произведения носят музикални заглавия и са вдъхновени от конкретни композиции. Обхващайки почти всички големи музикални епохи, тези картини разкриват неговата дълбока музикална култура, творческа взискателност и въображение с широк размах. Подходът на Капричев е изискан, интелектуален и виртуозен — свободно съчетава техники и претълкува философската същност на музиката чрез цвят и форма. Съзерцанието, подобно на слушането на музика, е интимен акт — път към себепознание. Музиката, най-абстрактното от изкуствата, предлага безгранична свобода, но остава нежна и дълбоко човешка. Капричев успява да кодира моменти на „музикално съзерцание“ в своите картини, канейки зрителя в медитативно, внушаващо и почти сакрално преживяване. Изложбата в Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ – Варна включва над четиридесет и осем произведения с музикални заглавия. Богатството от идеи, цветове и хармонии е огромно; заглавията служат единствено като отправна точка към богатия творчески свят на художника. Барок: Вивалди, Бах, Хендел Вдъхновен от „Четирите годишни времена“ на Вивалди, Капричев рисува само „Лято“ и „Зима“, подчертавайки идеята, че природата има два истински полюса — слънцестоянията — а всичко останало е преход. Родствената картина „Калейдоскоп“ подсилва този природен цикъл; и трите произведения споделят мека, светла колоритна хармония. Картината „Фуга“ по Бах излъчва сериозност и архитектурна яснота. Нейната геометрична структура и тъмни тонове напомнят строгостта на полифонията, а светли елементи загатват духовно възвисяване — достоен поклон пред дълбоко религиозния светоглед на Бах. За разлика от това, вдъхновената от Хендел картина „Хорал“ сияе с ефирност и пастелна светлина, отразявайки тържествения дух на „Месия“ и неговото послание за божествена слава. Класицизъм: Бетовен Картината „Соната“, вдъхновена от Соната №1 във фа минор на Бетовен, отразява цикличността и контрастите на класическата сонатна форма. Три цветови гами обединяват композицията, докато динамични диагонали, скрити форми и игра на светло и тъмно улавят дръзновението, енергията и конструктивното майсторство на Бетовен. Романтизъм: Шопен, Берлиоз, Сибелиус, Дворжак, Брамс Картините на Капричев, вдъхновени от епохата на романтизма, разкриват забележителна чувствителност. „Ноктюрно“ създава усещане за жизнеността на нощта и интимната изразност на Шопен, с движение, вплетено в тъмни тонове и наслагвани форми. „Реквием“, по Берлиоз, изразява спокойствие и философски размисъл за живота и смъртта чрез топли тъмни нюанси, осветени от вътрешна светлина — предавайки вечната двойственост между мрак и сияние. Произведенията, вдъхновени от Сибелиус, Дворжак и Брамс, улавят националния дух и емоционалния размах на всеки от тези композитори, отново показвайки как от изкуството се ражда изкуство. Модернизъм: Гершуин, Стравински, Пендерецки Картината „Рапсодия в синьо“ отразява сливането на класическа структура с джазова спонтанност при Гершуин: динамични, контрастни сини тонове предават пулса на модерния градски живот. „Тайнството“, по Стравински и неговото „Пролетно тайнство“, експлодира с първична енергия, ъгловати форми и ярки цветови контрасти, отеквайки революционните ритми на балета. „Тренос за жертвите на Хирошима“ на Пендерецки вдъхновява строга, медитативна композиция в черно, бяло и метални тонове — визуален израз на скръб, съпричастност и морална дълбочина. Заключение Картините на Капричев не са илюстрации, а самостоятелни художествени интерпретации, разкриващи общите основи на музиката и визуалното изкуство — ритъм, хармония, контраст, движение и емоция. Неговите произведения въплъщават принципите на „виждане на звука“ и „чуване на цвета“, съчетавайки конструктивна строгост с изразна свобода. В крайна сметка неговото изкуство потвърждава, че музиката и живописта обитават едно и също духовно пространство: те се стремят да изразят неизразимото и да се докоснат до вечното. Картините на Капричев са музика — преобразена в цвят, форма и светлина. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Връзка към листа, съдържащ всички музикални произведения, вдъхновили картините. Up

"ПЪСТРИ СЪЗДРАЖЕНИЯ" АРТ ЦЕНТЪР ПЛЕВЕН, 27 юли - 13 август 2022 г. „Цветни съзерцания“ е изложба от картини, създадени в периода 1999 - 2006 г., докато Александър Капричев е работил в Англия в Independent Studios в Лестър. Те са показани на любителите на изкуството в Плевен за първи път и се надяваме, че ще предадат на твореца идеята за съзерцание в цвят. ..."Александър предава спектър от противоречиви и рефлективни емоции в своите разнообразни произведения на изкуството. Зрителят може да се възхищава на дълбока деликатност, подсилена и обогатена от изобилие от значения, които всъщност предлагат сложна множественост, възприемаема в текстурата на художествения щрих на Александър. Въпреки абстрактността на изобразителните описания, зрителят винаги е способен да идентифицира различни перспективи и отделни, но взаимосвързани интерпретативни равнини. Анализирайки интригуващите предни планове, пречупени от танцуващи геометрии и мистериозни извити форми, сетивата ни са завладени от оркестър от сензорни стимули, докато всеки мек нюанс се превръща в концерт от сладки сонати. Завладяващите цветови полета в много от неговите картини често ни напомнят за абстрактния експресионизъм, тъй като умелото докосване на Капричев вдъхновява подобен ефект на завършеност и хармония. Решителни блокове от корелативни цветове, които притежават собствена жизнена сила, улавят зрителя в лабиринт от контрастни емоции. Всеки нюанс съдържа „дъх на живот“, чрез който зрителят преживява отново плътно структурираната композиция. ... Изкуството на Капричев няма граници в експериментите, стиловете и настроенията, вариращи от символични маслени бои и живи акрили до медитативни акварели и динамични рисунки. Невероятното наследство на този надарен художник ще бъде ценено години наред. - Елена Фоши, историк на изкуството Обратно Up